Читать «Баскервилското куче» онлайн - страница 25

— Ето го нашия човек, Уотсън! Хайде с мен! Ако не можем да направим друго, поне ще го поразгледаме хубавичко.

В този момент почувствувах един пронизващ поглед, отправен към нас, и през страничното прозорче на каретата ми се мярна гъста черна брада. Изведнъж капакът на покрива се отвори, човекът викна нещо на кочияша и каретата полетя бясно по „Риджънт стрийт“. Холмс се огледа нетърпеливо за файтон, но наоколо не се виждаше нито един свободен. Тогава той се втурна в луда гонитба сред потока от превозни средства, но каретата имаше голяма преднина и скоро се изгуби от погледа ни.

— Хубава работа! — каза Холмс горчиво, като се измъкваше от уличния поток, запъхтян и побелял от яд. — Какъв малшанс и каква нетактичност! Уотсън, Уотсън! Ако си честен човек, ще отбележиш и този случай наред с успехите ми.

— Кой беше този човек?

— Нямам представа.

— Да не би да следи някого?

— Да. От всичко, което чухме от Баскервил, е ясно, че откак е в града, той е следен неотлъчно от някого. Как иначе можеше така бързо да стане известно, че той е избрал именно хотел „Нортъмбърланд“? Аз разсъдих, че ако са го следили първия ден, ще го следят също и втория. Може би забеляза, че докато доктор Мортимър четеше легендата, аз на два пъти отивах до прозореца.

— Да, спомням си.

— Гледах дали някой не се шляе наоколо, но не видях никого. Имаме работа с хитър човек, Уотсън! Навлизаме на дълбоко и въпреки че още не съм разбрал окончателно добри или зли сили действуват тук, аз непрекъснато чувствувам нечий замисъл и влияние. Когато нашите приятели излязоха, веднага ги последвах с надеждата, че ще забележа техния невидим спътник, но той е така хитър, че не се е доверил на краката си, а е използувал карета, за да може да се мъкне подир тях или дори да прелети край тях, без те да го забележат. Неговият способ има и това допълнително преимущество, че ако те вземат файтон, той пак ще може да ги следи. Но този начин има и едно явно неудобство.

— Кочияшът би могъл да го издаде.

— Точно така.

— Колко жалко, че не взехме номера!

— Драги ми Уотсън, колкото и несъобразителен да се показах този път, сигурно не си си помислил сериозно, че съм пропуснал да взема номера. Той е две хиляди седемстотин и четири. Но в момента от това няма полза.

— Като забелязах каретата, трябваше моментално да се обърна и да тръгна в обратна посока. После спокойно щях да наема друга карета, с която на почетно разстояние да следвам първата или още по-добре щеше да бъде да подкарам към хотел „Нортъмбърланд“ и да чакам там. Когато нашият непознат дойдеше след Баскервил до хотела, щяхме да приложим върху него собствения му трик и да видим накъде ще се отправи. А така изключителната бързина и енергичност на противника ни имаха преимущество пред нашата неблагоразумна привързаност, тъй че се издадохме и го изпуснахме.

През време на този разговор ние се мъкнехме бавно по „Риджънт стрийт“, а доктор Мортимър и приятелят му отдавна се бяха изгубили пред нас.