Читать «Баскервилското куче» онлайн - страница 14

Вечерта, когато сър Чарлз умря, Баримор, открил трупа му, изпрати при мен с кон коняря Паркинс, и понеже още не бях легнал, успях да пристигна в Баскервил Хол само един час след случилото се. Проверих и установих същите факти, които бяха изнесени и при следствието. Проследих стъпките му по алеята с тисовете, видях мястото при вратата към тресавището, където, изглежда, той е постоял, забелязах изменилия се характер на следите му след това място, убедих се, че няма други отпечатъци от стъпки върху влажния пясък с изключение тези на Баримор и накрая изследвах внимателно тялото, което не беше докосвано до моето пристигане. Сър Чарлз лежеше по лице, с разперени ръце и пръсти, впити в земята, а чертите на лицето му бяха така разкривени поради някакво силно вълнение, че аз почти бях готов да се закълна, че това не е той. Разбира се, нямаше каквито и да било следи от физическо нараняване. При разпита обаче Баримор даде едно невярно показание. Лакеят каза, че на земята около тялото нямало следи. Той просто не ги е видял. Аз обаче ги забелязах — малко настрани, но съвсем пресни и ясни.

— Следи ли?

— Да.

— Мъжки или женски?

Доктор Мортимър ни погледна за момент особено и когато отговори, гласът му се снижи почти до шепот:

— Мистър Холмс, това бяха отпечатъци от гигантско куче.

Глава III

Загадката

Признавам, че при тези думи ме побиха тръпки. В гласа на доктора имаше трепет, който показваше, че самият той е дълбоко развълнуван от това, което ни разправи. Във възбуждението си Холмс се наведе напред, а в очите му заблестя твърдият сух блясък, който искреше от тях, когато той биваше силно заинтригуван.

— Вие видяхте това?

— Така ясно, както сега виждам вас.

— И не казахте нищо?

— Каква полза?

— Как може никой да не го е видял?

— Следите бяха на около двадесет ярда от тялото, така че никой не им е обърнал внимание. Предполагам, че и аз бих ги отминал, ако не знаех легендата.

— Из тресавището сигурно има много овчарски кучета.

— Несъмнено, но това не можеше да бъде овчарско.

— Казахте, че трябва да е било много голямо.

— Чудовищно.

— Обаче не е приближавало тялото?

— Не е.

— Какво беше времето тази нощ?

— Влажно и хладно.

— Но не валеше?

— Не.

— Какво представлява тази алея?

— От двете страни има стар непроходим жив плет от тисове, висок дванадесет стъпки. Пътеката по средата е широка около осем стъпки.

— Има ли нещо между живия плет и пътеката?

— Да. От всяка страна има ивица трева, около шест стъпки широка.

— Доколкото разбрах, живият плет има врата.

— Да, вратата, която води към тресавището.

— Други изходи има ли?

— Не.

— Следователно, за да стигне до алеята с тисовете, човек трябва да идва или откъм къщата, или да влезе през вратата откъм тресавището?