Читать «Тигърът от Сан Педро» онлайн - страница 2

— Вижте какво, господине, в началото ми се струваше, че тази работа не е за полицията, но като изслушате фактите, ще се съгласите, че не мога да оставя нещата така, както са. Аз решително не изпитвам никаква симпатия към съюза на частните детективи, но като чух вашето име…

— Напълно разбрах мисълта ви. Сега, второ — защо не дойдохте при мене веднага?

— Какво искате да кажете?

Холмс погледна часовника си.

— Сега е три и четвърт — каза той. — Телеграмата ви е изпратена в един. Но човек, като погледне облеклото ви, ще разбере, че вълнението ви е обхванало в мига, в който сте се събудили.

Клиентът ни приглади разрошената си коса и прокара пръсти по небръснатата си брада.

— Прав сте, господин Холмс. Днес съвсем и не съм мислил за тоалета си. Бях много доволен, че успях да се измъкна от тази къща. Преди да дойда при вас, се отбих в агенцията за комисионни услуги, където ми казаха, че наемът за вилата бил плащан редовно от господин Харкин и че с Уистъриъ Лодж всичко е наред.

— Е, е, господине, вие приличате на моя приятел Уотсън, който има лошия навик да започва разказа за някоя случка откъм края — със смях отбеляза Холмс. — Бъдете добър да подредите мислите си и да ни разкажете ясно и последователно какви са тези обстоятелства, които са ви накарали да излезете от къщи за съвет и помощ несресан и полуоблечен, с домашни обувки и с разкопчана жилетка.

Нашият посетител погледна объркано външността си, неотговаряща на благоприличието.

— Убеден съм, че не изглеждам както трябва, господин Холмс. Мисля, че подобна небрежност едва ли се е случвала с мене досега. Но аз ще ви разкажа цялата тази чудна случка, след което, сигурен съм, че ще ме извините с готовност.

Но разказът му беше прекъснат в самото начало. Най-напред на улицата, а после пред вратата се дочу шум и госпожица Хъдзън въведе двама души, атлетично сложени, единият от които ни беше много добре известен под името инспектор Грегсън от Скотланд Ярд. Той беше енергичен, любезен и много способен в границите на специалността си служител. След като стисна ръка на Холмс, той ни представи другия новодошъл, като го назова инспектор Бейнс от Съри.

— Ние търсим него и нашето преследване е в тази посока. — И той посочи с очите си на булдог към нашия посетител. — Вие ли сте господин Джон Скот Екълс от Понхайм Хаус в графство Лий?

— Да.

— Ние ви следим цяла сутрин.

— Вие, разбира се, сте го проследили благодарение на телеграмата, която той ми изпрати — каза Холмс.

— Точно така, господин Холмс. Ние го настигнахме в пощенската станция Чаринг Крос и ето ни тук.

— Но защо ме следите? Какво ви е нужно?

— Искаме, господин Скот Екълс, да установим причините за смъртта, настъпила тази нощ, на господин Алоис Гарсия от Уистъриъ Лодж до Ишър.

Нашият клиент скочи от стола и се облещи от учудване. От изуменото му лице избяга всякаква червенина.

— Умрял? Казвате, че е умрял?

— Да, господине. Той е мъртъв.

— Но как? Случайност?…

— Убийство.