Читать «Тигърът от Сан Педро» онлайн - страница 5
Артър Конан Дойл
— Вярвам ви, господин Скот Екълс, вярвам ви — каза инспектор Грегсън. — Но аз съм длъжен да удостоверя, че всяка ваша дума съвпада с отбелязаните от нас факти. Вие например ни разказахте за бележката, подадена по време на вечерята. Не успяхте ли да забележите какво стана с нея?
— Разбира се, че забелязах. Той я хвърли в огъня.
— Какво ще кажете за това, господин Бейнс?
ГЛАВА II
ИНСПЕКТОР БЕЙНС
Провинциалният детектив беше висок човек с червендалесто месесто лице, грубите черти на което се смекчаваха от необикновено изразителните очи, скрити от тежко надиплените клепки и скули. Той се усмихна и извади от джоба си къс избеляла хартия.
— Печката е имала решетка и тя е задържала хартията. Аз успях да намеря този пощаден от огъня край на бележката.
Холмс одобрително се усмихна.
— Навярно сте разгледали всичко много внимателно, щом сте успели да намерите това парче хартия.
— Да, господин Холмс. Това е станало привичка в мен. Може ли да се прочете, господин Грегсън?
Лондончанинът кимна с глава.
— Бележката е написана на проста восъчна хартия без водни знаци. Размер — четвърт лист. Била е срязана на две, а с помощта на остри ножици — сгъната три пъти и запечатана с червен восък, сложен набързо и натиснат с някакъв плосък, овален предмет. Адресирана е до господин Гарсия, Уистъриъ Лодж. Съдържание:
— Много любопитна бележка — произнесе Холмс, като я разглеждаше. — Длъжен съм да ви поздравя, господин Бейнс, за подобно отношение към подробностите. Към вашите обяснения може да се прибави съвсем малко. Овалният печат без съмнение не е нищо друго, а кръгло копче — какво друго би могло да има овална форма. Ножиците са били ножици за нокти. Колкото и да са къси двете парчета, вие лесно ще различите и в двете, че краищата са изрязани по един и същи начин — леко закривени.
Провинциалният детектив се засмя.