Читать «Среща с Медуза» онлайн - страница 30

При какъв ли минимален ъгъл на пикирането щеше да заработи устройството за загребване на въздух? Когато стане възпламеняването, той ще се понесе към Юпитер с още две и половина „g“. Ще може ли да се измъкне навреме?

Голяма тежка ръка погали балона. Целият кораб заподскача нагоре-надолу подобно на онази игра с топка на ластик, която напоследък стана много модерна на Земята.

Разбира се, доктор Бренър можеше да излезе съвсем прав. Вероятно медузата се опитваше да покаже дружелюбие. Дали да не поговори с нея по радиото? Но какво да й каже: „Сладко писе“, „Махай се, нахалнице“ или „Заведи ме при вожда си“?

Съотношението тритий-деутерий беше нормално. Готов бе да запали фитила, който щеше да даде сто милиона градуса топлина.

Тънкият връх на пипалото се плъзна по края на балона на петдесетина метра от илюминатора. Той имаше размерите на слонски хобот и ако се съдеше по нежните му движения, изглежда, и чувствителността му беше слонска. А на самия му край — остри отвори като душещи ноздри. Сигурно доктор Бренър щеше да бъде във възторг.

Струваше му се, че вече беше време. Той бързо огледа цялото контролно табло и започна да отброява последните четири секунди до възпламеняването, разби предпазната пломба и натисна бутона „Изхвърляне“.

Силна експлозия и внезапно намаляване на товара. „Кон-Тики“ падаше свободно с носа надолу. Над него разкъсаният балон летеше нагоре, повличайки със себе си нахалното пипало. Фокън не успя да види дали балонът удари медузата, защото в този миг двигателят заработи и мислите му бяха заети от други неща.

Ревящ стълб от гореща водородно-хелиева смес изтичаше от дюзите на реактора и бързо увеличаваше тягата — но към Юпитер, а не обратно. Вече не можеше да се измъкне, рулят оставаше почти безчувствен. Ако в следващите няколко секунди не поемеше пълен контрол над управлението и не постигнеше хоризонтален полет, корабът щеше да се спусне много ниско в атмосферата и да се разбие.

Бавно и мъчително — петте секунди сега му се сториха петдесет — той успя да застане в хоризонтално положение, а после започна да се вдига. Само веднъж хвърли поглед назад и видя медузата на много километри под него. Разкъсаният балон на „Кон-Тики“ явно се беше изплъзнал от пипалата й. От него нямаше и следа.

Сега той пак беше господар на положението. Вече не бе носен безпомощен от ветровете на Юпитер, а оседлал атомния огън, яздеше обратно към звездите. Сигурен беше, че реактивният двигател ще му даде нужната височина и скорост, която в края на атмосферата щеше да стане почти орбитална. И тогава с един кратък тласък на ракетната тяга щеше да си възвърне волния полет в космоса.

По средата на пътя към орбитата той погледна на юг и видя да се появява зад хоризонта огромната загадка — Голямото червено петно, плаващият остров, два пъти по-голям от Земята. Фокън продължи да се взира в тайнствената му красота, докато компютърът не го предупреди, че до минаването на ракетната тяга остават само шестдесет секунди. И той неохотно отмести поглед.