Читать «Среща с Медуза» онлайн - страница 27

Доктор Бренър замълча. Явно мислите му приеха нова насока. След малко продължи:

— Обзалагам се, че са настроени да приемат радиовълни. Това е нещо, което природата не е извършила на Земята… Имаме животни със сонарни и дори електрически сетивни органи, но нито едно същество не приема радиовълни. А и защо е необходимо при толкова много светлина.

— Но тук нещата са други. Юпитер е наситен с радио-излъчвания. Тази енергия си заслужава да бъде използувана, дори да бъде складирана. Може би нещото там е плаваща електростанция.

В разговора се намеси нов глас.

— Говори ръководителят на полета. Всичко това е много интересно, но имаме далеч по-важен въпрос за решаване. Разумно същество ли е това? Ако е така, трябва да си припомниш директивата за първия си контакт с него.

— Преди да дойда тук — заяви малко унило Бренър, — аз бях готов да се закълна, че само разумно същество може да създаде антенно устройство за къси вълни. Но сега не съм убеден. Би могло да е резултат и от естествена еволюция. Мисля, че това устройство не е по-фантастично от устройството на човешкото око например.

— Тогава да действуваме внимателно и да приемем, че съществото е разумно. Следователно засега експедицията ще следва всички точки на главната директива.

Настъпи период на продължителна тишина, през който всички участници в радиовръзката обмисляха какво ли ще излезе от всичко това. За пръв път в историята на космическите полети щяха да се приложат правила, установявани в продължение на столетни дискусии. Предполагаше се, че човек е извлякъл поука от грешките си на Земята. Не само моралните съображения, но и собственият му интерес изискваше да не ги повтаря и на чужди планети. Можеше да се окаже опасно, ако към разумните същества се отнесяха така, както американците се бяха отнесли към индианците, а някои други към африканците…

Първото правило беше: спазвай необходимата дистанция. Не се опитвай да се приближиш или дори да общуваш с тях, докато не си им дал достатъчно време да те опознаят. Но точно какво се разбира под „достатъчно време“, никой не можа да реши. Това човек трябваше да прецени на място.

Върху Хауърд легна отговорност, каквато не бе и сънувал. През няколкото часа, останали му на Юпитер, той можеше да стане първият посланик на човешката раса тук.

Една толкова прелестна ирония на съдбата, та чак му се прииска хирурзите да възвърнат способността му да се смее.

7. ГЛАВНАТА ДИРЕКТИВА

Стъмваше се, но Фокън не забелязваше, защото вниманието му беше насочено към живия облак в обсега на телескопа. Вятърът упорито въртеше „Кон-Тики“ във фунията на огромния вихър и го приближи на двайсетина километра от медузата. Станеше ли разстоянието между тях десет километра, той трябваше да се отклони. Въпреки увереността си, че електрическото оръжие на медузата действува на къси разстояния, не искаше да рискува. Това щеше да е задача на бъдещите изследователи и той им желаеше успех.

В кабината стана съвсем тъмно. Странно, защото до залез слънце оставаха още няколко часа. Автоматически погледна хоризонталния локатор — това той вършеше почти всяка минута. Но освен изучаваната медуза на стотина километра от него не се виждаше нищо друго.