Читать «Куца съдба» онлайн - страница 224

— Здрасти, Теди — каза Виктор. — Остана, а?

— Аха… — отвърна Теди.

— Защо така?

— Абе защо не им… — рече Теди. — Натъпкаха се като сардели, нямаше къде да си протегна крака. Казвам на снахата: за какво ти е, глупачко, малкият бюфет? А тя ми крещи… Заплюх ги и останах.

— Ще дойдеш ли с нас?

— А, не, вървете — рече Теди. — А аз ще поседя тук. Сега не съм много по ходенето, а каквото ми е писано, ще стане…

Продължиха нататък. Ставаше горещо и Виктор захвърли на земята непотребния шлифер, хвърли ръждивите останки на автомата и се засмя от облекчение. Диана го целуна и каза:

— Хубаво е!

Той не възрази. Вървяха и вървяха под синьото небе, под горещото слънце, по земята, където вече зеленееше млада трева. Стигнаха до мястото, където беше хотелът. Той не бе изчезнал напълно — беше се превърнал в огромен сив куб от груб грапав бетон и Виктор си помисли, че това е паметник, а може би — граничен знак между стария и новия свят. И тъкмо беше минала през ума му тази мисъл, когато иззад грамадния къс бетон изскочи реактивен изтребител с щита на Легиона върху корпуса, прелетя безшумно над главите им, все така безшумно зави някъде край слънцето и изчезна. Чак тогава ги връхлетя адският свистящ рев, удари ги в ушите, в лицата и в душите им, но насреща вече идваше Бол Кунац — възмъжал, широкоплещест, с просветлели от слънцето мустачки на загорялото си лице; а някъде зад него крачеше насам Ирма, също почти жена, боса, с обикновена лека рокля и с пръчка в ръка. Тя погледна след изтребителя, вдигна пръчката, сякаш се прицелваше, и каза:

— Кхх!

Диана се засмя. Виктор я погледна и видя, че това е още една Диана, съвсем нова, каквато никога преди това не е била и дори не е предполагал, че такава Диана е възможно да съществува — Диана Щастливата. Тогава се заплаши с пръст и си помисли: „Всичко това е прекрасно, само да не забравиш да се върнеш.“

Информация за текста

Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

Хромая судьба, 1986

Сканиране, разпознаване и редактиране: NomaD, 23 август 2007 г.

Публикация: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД — София, 2006

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3209]

Последна редакция: 2007-08-27 07:02:20

1

Упанишади — една от четирите книги на Ведите, съдържаща текстовете, описващи пътя на познанието. Упанишадите разкриват знанието за Абсолютната Истина. — Бел. ред.

2

симентал — порода крави. — Бел. пр.

3

мокрец — мокър лишей, паразит по конете, както и название на дребно ракообразно, което обитава влажни места на сушата. Тук се употребява като нарицателно за прокажените — Бел. прев.

4

лепрозориум — болница за лечение на проказа. — Бел. прев.

5

Матусал, др.евр. Метушелах — един от патриарсите в старозаветните предания, праотец на човечеството, известен със своето дълголетие — 969 години. — Бел. ред.

6

Болест по лозята. — Бел. ред.