Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 9

— По дяволите! — изруга той — Как можах да заспя?

Погали я по челото и изтръпна. Тя гореше и по всичко личеше, че температурата й се е покачила. Капитанът й даде сиропа, тъй като прецени, че точно сега е моментът да го изпие.

Преценката му се оказа вярна.

Анджела спря да бълнува и се усмихна в съня си.

Какво сънуваше тя?

Сънуваше онзи ден, в който се сбогува с Куинси.

„Сбогом, Анджи! Тръгвам на път и ще се върна като офицер. Спомняй си за мен и не забравяй, че те обичам!“

Внезапно на лицето и се изписа болка.

Болката от новината във вестника. На първа страница с големи букви бе изписано:

13-годишно момче изчезва в океана!

Тя почти скочи, но някой я погали по челото. Усети топлината на ръката, която галеше нейната. Някой, който бе близо до нея, й говореше. Тя не знаеше кой е, но почувства как топлината му сгрява сърцето й. После потъна в дълбок, спокоен сън.

Севаро не можа да заспи повече!

През цялото време той държеше ръката й, а мислите му бяха объркани.

Чувствата също!

Отново се запита защо изпита ревност, когато видя Арчибалд да гали ръката й.

Възможно ли бе да се е влюбил в нея, или това бе просто заблуда?

„Не, не може да съм се заблудил! — помисли си той. — Напоследък постоянно мисля за нея. Всъщност тя завладя сърцето ми още щом стъпи на борда на този кораб.“

— По дяволите! — изруга той. — Сигурно полудявам.

Вратата внезапно се отвори и той се обърна.

Беше Фатима.

— Как е тя?

— По-добре е, пулсът и е умерен, а треската вече отмина. Колко е часът?

— 5:30 сутринта.

— Време е да събудя стажантите — каза Севаро и понечи да стане.

— Самюел ще свърши тази работа, защото имам важна новина за теб, която трябва да чуеш.

— Открила си Куинси? — попита той с надежда.

— Не, открих сестра му.

— Сестра му? Но… капитанът беше удивен — Коя е тя?… Къде е?…

— В интерес на истината тя е точно зад теб — каза Фатима и посочи леглото в ъгъла.

— Анджела! — възкликна Севаро — Не… не сестричке, трябва да си се объркала. Та тя дори не носи неговото име.

— Погледни това — тя му подаде папка с документи — от археологическия институт са. Сменила си е името, когато е постъпила във военното училище.

— Господи! — простена капитанът. Тя ще ме намрази, когато разбере, че аз съм виновен за изчезването на Куинси.

— Тони, по-добре върви да си починеш. Аз ще остана при нея. Скоро ще се събуди и ще си поговорим.

— Ще й кажеш ли за мен?

— Тя трябва да знае, че правим всичко възможно, за да открием брат й. Ще се опитам да й разясня случилото се преди десет години.

— Отивам да си почина — каза Севаро — Всички тези разкрития ме изтощиха докрай.

Фатима остана при болната, докато се събуди.

Тъкмо обмисляше как да започне разговора, когато Анджела отвори очи.

— Къде съм? — попита тя.

— На сигурно място.

— Коя сте вие?

— Аз съм лекар, освен това съм сестра на полковника.

— Но какво се е случило? Защо не съм в моята каюта?

— Намериха те на стълбите в безсъзнание, имаше треска. Как се чувстваш сега?

— Добре, струва ми се — каза колебливо Анджела. — Само съм малко замаяна.

— Това е от лекарствата. Утре ще си напълно здрава.