Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 44

Неочаквано на вратата се почука.

Анджела се поколеба за миг, после стана и отвори.

— Тони — възкликна тя — какво правиш тук? Мислех, че спиш.

— Извинявай, ако те безпокоя — каза той и се огледа. — Сама ли си?

— Както виждаш… но… кого очакваше да видиш?

— Аз… виж, Анджела! Така и не успях да заспя, та си помислих… след като с Толедо ще ходите да видите кораба на Куинси, и след като се разбирате толкова добре, дали е уместно да пътуваш като мой пасажер на „Герой“…

— Но, Тони…

— Остави ме да довърша. Може би за теб ще бъде по-добре да си тръгна още днес, а ти да пътуваш с брат си на „Синята птица“…

— Ти полудя ли? — прекъсна го Анджела. — Не можеш да се върнеш сам.

— И защо не?

— Защото няма да ти позволя да го направиш. Аз съм твой пасажер и ще заминем заедно. Освен това съм ти годеница и не можеш да ме оставиш тук сама.

— Но… аз…

— Съжалявам, че трябваше да разиграя този театър с племенника ти, но ти не спираше да ме нападаш и се наложи да взема необходимите мерки.

— Значи е било на шега?

— Разбира се, че беше шега, Тони, дори Фатима се смя, след като ти си тръгна. Единственият, който прие тази сцена сериозно, беше ти.

— Но защо го направи?

— Няма да ти позволя да се държиш с мен по този начин. Ако искаш да сме заедно, трябва да ме уважаваш. Ако мислиш, че брат ми е по-важен за теб, върви с него, той жадува за приключения, но знай, че ако направиш това, никога повече няма да ме видиш. И не очаквай да ти се извиня за това, че те засегнах.

— Съжалявам за грешката, която допуснах — той се приближи до нея, и я прегърна. — Моля те, прости ми, няма да се повтори, обещавам ти.

— Не е това, Тони — промълви Анджела и го погледна. — Ти се тревожиш повече за брат ми, отколкото за мен. Всеки има право на личен живот. Остави го да живее и помисли за нас. Не разбираш ли, че по този начин убиваш чувствата ми?

— Права си, Анджела. Знаеш ли, сега, като се замисля, питам се дали да не отида още утре в посолството, за да взема разрешително. Искам да се върнем в Испания възможно най-скоро. Надявам се да ни позволят това пътуване.

— Аз също, Тони. Ще се радвам да се върнем у дома…

Внезапно в стаята нахлу Куинси и ги прекъсна:

— Анджи… извика той още от прага, но се закова на място… о, не знаех, че не си сама. Извинете ме, трябваше да почукам.

— Какво има, Куинси? — попита Севаро. — Закъде си се забързал така?

— Корабът ми е на пристанището, сър — той се усмихна — и е готов за приключения.

— Значи ти позволиха?

— Да, разрешението е дадено и мога да потегля още утре. Къде е Толедо?

— Провери в стаята на Фатима — каза Анджела. — Напоследък прекарват времето си заедно.

— Добре, ще отида да говоря с него, а вие как ще пътувате?

— Налага се отново да се разделим — каза Антонио — Аз, Анджела и Фатима се връщаме с „Герой“, а ти, Толедо и Доминик ще пътувате с твоя кораб.

— Искате да кажете, че ще се срещнем в Испания, нали?