Читать «Три години» онлайн - страница 56

Антон Павлович Чехов

— Защо те нямаше толкова дълго? — попита тя, без да му пуска ръката. — По цели дни седя тук и гледам дали не идваш. Без теб ми е скучно!

Тя стана и прокара ръка по косите му, с любопитство оглеждайки лицето му, плещите, шапката.

— Ти знаеш, аз те обичам — каза тя и се изчерви. — Ти си ми скъп. Ето пристигна, аз те виждам и не мога да ти опиша колко съм щастлива. Нека да поговорим. Разкажи ми нещо.

Тя му се обясняваше в любов, а той имаше чувството, че е женен за нея вече десетина години, и искаше да закусва. Тя го прегърна през шията, гъделичкайки с коприната на роклята си бузата му; той внимателно отстрани ръката й, стана и без да каже дума, тръгна към вилата. Насреща му тичаха момичетата. „Колко са пораснали! — мислеше си той. — И колко промени за тези три години… Но нали ще се наложи да се живее още може би тринадесет, тридесет години… Какво ли още ни чака! Ще поживеем — ще видим“.

Той прегърна Саша и Лида, които увиснаха на шията му, и каза:

— Поздрави от дядо… вуйчо Федя скоро ще умре, чичо Костя ни изпрати писмо от Америка и ви поздравява. Изложението му е омръзнало и скоро ще се върне. А вуйчо Альоша е гладен.

После седна на терасата и видя как по алеята към вилата бавно вървеше жена му. Тя си мислеше за нещо и лицето й беше тъжно и очарователно, а в очите й блестяха сълзи. Не беше вече предишната слаба, крехка, бледолика девойка, а зряла, красива, силна жена. И Лаптев забеляза с какъв възторг я гледаше Ярцев, как този неин нов, прекрасен израз се отразяваше на неговото лице, също тъжно и възхитено. Сякаш я виждаше за пръв път в живота си. И когато закусваха на терасата, Ярцев някак радостно и свенливо се усмихваше и гледаше непрекъснато Юлия, красивата й шия. Лаптев неволно ги наблюдаваше и си мислеше, че може би ще се наложи да живее още тринадесет, тридесет години… И какво ще преживее за това време? Какво ни готви бъдещето?

И си мислеше:

„Ще поживеем — ще видим“.

1895

Информация за текста

Антон Павлович Чехов

Три года, 1895

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание: Антон Павлович Чехов. Дамата с кученцето (сборник). Издателство „Труд“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11149]

Последна редакция: 2009-04-04 11:00:00

1

Герой от едноименната повест на руския писател Д. В. Григорович (1822–1899), в която се описва тежката съдба на селянина.

2

Герой от операта „Корневилските камбани“ на френския композитор Р. Планкет (1848–1903).

3

Имам на Дагестан и Чечня, ръководител на кавказците в борбата им против колонизаторите и местните феодали (1799–1871).

4

Има се предвид прибавянето на „с“ към произволна дума от речта (съкратено от сударь) за изразяване на вежливост, почтителност, раболепие.

5

Pater familias (лат.) — Баща на семейство.

6

Чистота, невинност (нем.).

7

Църковни песнопения (църк.).