Читать «Човекът в калъф» онлайн - страница 9

— Та там е работата я — повтори Иван Иванич. — А нима това, че ние живеем в града в задуха, в теснотия, пишем ненужни книжа и играем винт — нима това не е калъф? А това, че прекарваме целия си живот между безделници, интриганти, между глупави и празни жени, говорим и слушаме различни щуротии — това не е ли калъф? На, ако искате, ще ви разкажа една много поучителна история.

— Не, време е вече да спим — каза Буркин. — До утре.

Двамата влязоха в плевнята и легнаха на сеното. Бяха се вече завили и задрямваха, когато изведнъж се дочуха леки стъпки: туп-туп… Някой ходеше около плевнята, повърви малко и спре, а след минута пак: туп-туп… Кучетата заръмжаха.

— Мавра обикаля — каза Буркин.

Стъпките утихнаха.

— Да виждаш и да слушаш как лъжат — заговори Иван Иванич, като се обръщаше на другата страна, — и да те наричат глупак за това, че търпиш тази лъжа; да понасяш обиди и унижения, да не смееш открито да заявиш, че си на страната на честните, свободните хора, и самият ти да лъжеш, да се усмихваш и всичко това за парче хляб или за топло местенце, за някаква службица, която пет пари не струва — не, така повече не може да се живее!

— Е, това е вече съвсем друг въпрос, Иван Иванич — каза учителят. — Хайде да спим.

И след десет минути Буркин вече спеше. А Иван Иванич продължаваше да се върти, ту на една, ту на друга страна, да въздиша тежко и най-после стана, пак излезе навън, седна пред вратата и запали лулата си.

1898

Информация за текста

Антон Павлович Чехов

Человек в футляре, 1898

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание: Антон Павлович Чехов. Дамата с кученцето (сборник). Издателство „Труд“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11135]

Последна редакция: 2009-04-04 11:00:00

1

Кабак — кръчма (рус.).

2

Висше административно лице в царска Русия.