Читать «Малкият принц» онлайн - страница 15

— За да бъда богат.

— А за какво ти е да си богат?

— Ако някой намери други звезди, да ги купувам. „Тоя пък — рече си малкият принц — разсъждава горе-долу като пияницата.“

Въпреки това той зададе още въпроси:

— Как може да се притежават звездите?

— Чии са те? — отвърна намусено бизнесменът.

— Не зная. Ничии.

— Тогава са мои, защото аз пръв съм помислил за тях.

— Това стига ли?

— Разбира се. Когато намериш някой диамант, който не е на никого, той е твой. Когато намериш някой остров, който не е на никого, той е твой. Когато на тебе пръв хрумне някоя идея, ти вземаш патент за нея — и тя е твоя. И тъй като никой преди мене не е помислял да притежава звездите — аз ги притежавам.

— Вярно е — рече малкият принц. — А какво ги правиш?

— Аз се разпореждам с тях. Броя ги, втори път ги броя — каза бизнесменът. — Това е мъчно. Но аз съм сериозен човек.

Малкият принц още не бе задоволен.

— Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!

— Не, но мога да ги туря в банката.

— Какво значи това?

— Това значи, че написвам на късче хартия броя на моите звезди. И след това заключвам в едно чекмедже тая хартийка.

— И това ли е всичко?

— Това стига.

„Това е интересно — помисли малкият принц. — То е доста поетично. Но не е много сериозно.“

Малкият принц смяташе за сериозни неща не тия, които възрастните смятат.

— Аз — продължи той — притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам, три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи. За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…

Бизнесменът отвори уста, но не можа да отговори нищо и малкият принц си отиде.

„Възрастните хора са наистина необикновени“ — си каза скромно той през време на пътуването.

XIV

Петата планета беше много чудновата. Тя беше най-малката от всички. В нея имаше място само за един уличен фенер и за един фенерджия. Малкият принц не проумя за какво можеха да служат един уличен фенер и един фенерджия някъде си в небето, на една планета, дето нямаше нито къщи, нито население. Все пак той си каза:

— Може би тоя човек наистина е смешен. Все пак той е по-малко смешен от царя, от суетния, от бизнесмена и от пияницата. Неговата работа поне има смисъл. Когато запалва своя фенер, той като че създава една нова звезда или едно цветче, угаси ли фенера си — приспива цветето или звездата. Това занятие е много хубаво. То е истински полезно, защото е хубаво.

Когато стъпи на планетата, той почтително поздрави фенерджията:

— Добър ден. Защо угаси преди малко фенера?

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— Какво е нареждането?

— Да угасям фенера. Добър вечер. И отново го запали.

— Но защо пък сега го запали?

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— Не мога да разбера — каза малкият принц.

— Няма какво да се разбира — рече фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.