Читать «Малкият принц» онлайн - страница 12
Антоан дьо Сент-Екзюпери
„Ако заповядам — казваше той обикновено, — ако заповядам на някой генерал да се превърне на морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз.“
— Мога ли да седна? — попита несмело малкият принц.
— Заповядвам ти да седнеш — отговори му царят и величествено поприбра края на хермелиновата си наметка.
Но малкият принц се чудеше. Планетата беше съвсем мъничка. Над кого можеше да царува царят?
— Господарю — каза му той, — моля ви да ме извините, че ви запитвам…
— Заповядвам ти да ме запиташ — побърза да отговори царят.
— Господарю, над кого царувате вие?
— Над всичко — отговори съвсем простичко царят.
— Над всичко ли?
С едно скромно движение царят посочи своята планета, другите планети и звездите.
— Над всичко това ли? — рече малкият принц.
— Над всичко това… — отговори царят. Защото той беше не само абсолютен, но и универсален монарх.
— И звездите подчиняват ли ви се?
— Разбира се — каза му царят. — Те веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение.
Подобно могъщество смая малкия принц. Ако той разполагаше с него, би могъл да присъствува не на четиридесет и четири, но на седемдесет и два или дори на сто, че дори и на двеста слънчеви залеза в един и същ ден, без ни веднъж да мръдне стола си! И тъй като припомнянето на неговата изоставена планета малко го натъжи, той се осмели да помоли царя за едно благоволение.
— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе…
— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?
— Вие — каза твърдо малкият принц.
— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.
— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.
— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.
— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.
Малкият принц се прозя. Той съжаляваше за изпуснатия залез. И освен това беше му вече малко отегчително:
— Няма какво повече да правя тук — каза той на царя. — Ще си замина.
— Недей заминава — отвърна царят, който беше много горд, че има един поданик. — Недей заминава, аз те назначавам министър!
— Министър — на какво?
— На… на правосъдието!
— Ами че тук няма кого да съдим!
— То не се знае — каза му царят. — Аз още не съм обиколил царството си. Аз съм много стар, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пешком.