Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 7

Пирянците обаче не се разделяха с любимите си пистолети, каквато и да беше защитата. Навикът е втора природа. През дългите години на общуване със Света на смъртта Язон отлично беше разбрал тази простичка истина. А сега и Арчи вече считаше себе си за пирянец. Дори и младата Миди носеше оръжие на под мишницата си, по-скоро от солидарност с младия си мъж, отколкото по вътрешно убеждение.

А ето че четирите пистолета, да не говорим за всички опозорили се защитни системи, се бяха оказали безсилни срещу един загадъчен комар.

Язон изпита лек световъртеж. Дали не беше заради тревожните мисли заради тоя нищожен комар? Ама че отровна мерзост! Сега обаче не беше моментът да се тормози с такива глупости. Той протегна автоматично ръка към стационарната аптечка. Информацията за отровата на комара постъпи в компютъра, обработката на данните отне само някакви си частици от секундата, и необходимото лекарство беше моментално въведено в незначително натровената кръв. Неприятните усещания го напуснаха веднага и той след тях изхвърли и неприятните мисли от главата си. Разбира се, биохимическият анализ също може да каже много по въпроса, но пък не беше негова работа да си блъска главата с този аспект. Не беше негова работа ли?

Арчи беше казал „Някой управлява нашите птички и зверчета.“ А това означаваше, че този някой управлява също така и комарите. Ето къде е първата крачка към разгадаването на тайната… А щом е проблеснала и тази мисъл…

Язон се усмихна. В момента седяха в стаята за отдих, която също беше и главната апаратна, също така играеше и ролята на приемна за посетители. Миди свари за всички кафе, и Язон държеше в ръка чашката с ароматична напитка, която по някакъв странен начин дразнеше паметта. Спомените му бяха някак си мътни и объркани.

Къде, кога и на коя планета се беше случвало нещо подобно? Ето, с гръб към него на пулта с главния екран седи Мета. Ето, пъстите на Арчи майсторски бягат по клавишите на портативния компютър, шлифовайки математическия модел на поредния изключително сложен процес. Ето Миди прелиства последната разпечатка с биофизическите данни и като че ли всичко й е ясно. Много способно момиче. Не, не става. Никъде до този момент не бяха седели така на която и да било друга планета. Не е в това работата. На какво се усмихна Язон? Какви странни спомени изплуваха пред очите му?

Аха, ето какви. Дойде му на ум съвършено абсурдната от гледна точка на науката мисъл, че ако те са напипали поредния подход към разгадаването на тайните на Пир, значи, някъде другаде във Вселената се е случило друго неординарно събитие. Тоест събитие толкова важно, че всеки момент за всички тях (минимум за Язон) природата на Пир ще изгуби всякакъв интерес, да не говорим за научни открития в тази област.

— Мета, скъпа — помоли я той, — свържи се с космодрума. Виж дали, такова, не е пристигнал някой. Или някой случайно преминаващ не ме търси от орбита? Разбери, моля те. Човърка ме някакво предчувствие.