Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 2

Путин дори и опит не направи. Самият той е офицер. Повече няма какво да кажа. Когато за първи път бе уловен от радара на руската политика по-скоро като евентуален държавен глава, а не като непопулярен директор на повсеместно мразената Федерална служба за безопасност (ФСБ), той започна да дава изявления, с които намекваше, че унижената при Елцин армия ще бъде възродена и че за това й трябва само още една война в Чечня. В тази доктрина са корените на всичко случило се след това в Северен Кавказ. Когато започна Втората чеченска война, армията получи пълен „карт бланш“ и на президентските избори през 2000 г. гласува като един за Путин. За нея тази война беше много печеливша, издигна бързо ролята й в обществото. Тя означаваше все повече медали и шеметни лични кариери. Генерали на действителна служба влязоха в политиката и бяха катапултирани директно в държавническия елит. Така приключи според Путин възраждането на армията след унижението й при Елцин и поражението й в Първата чеченска война.

Как точно Путин помогна на армията — ще стане ясно от следващите истории. Сами решете дали бихте искали да живеете в страна, където с данъците си издържате такава институция. Как бихте се почувствали, когато зачислят синовете ви като „бойни единици“ веднага щом навършат 18 години? Дали ще сте уволни от армия, от която всяка седмица дезертират на талази, понякога цели роти и взводове наведнъж. Какво бихте си помислили за въоръжени сили, от които само за една година — 2002 — е загинал цял батальон или повече от 500 души, и то не в битка, а от побоища? В които офицерите крадат всичко — от банкнотите по 10 рубли, изпращани на редниците от родителите им, до цели дула от танкове? И същите тези офицери са сплотени в омразата си срещу родителите на войниците, защото когато играта наистина загрубее, вбесените майки протестират срещу убийствата на синовете им и настояват за възмездие.

№ У–729343. Забравен на бойното поле

18 ноември 2002 г. Пенсионираната след 25 години работа като детска учителка Нина Левурда е едра, бавно подвижна жена, възрастна и уморена, с множество сериозни заболявания. Както много пъти през последните години, и сега чака с часове в неприветливата приемна на районния съд на Красная Пресня в Москва.

Нина няма къде другаде да се обърне. Тя е майка, останала без син: дори по-лошо — не знае истината за сина си. Лейтенант Павел Левурда е роден през 1975 г. За армията той е № У–729343. Убит е в Чечня в началото на Втората чеченска война, в която според Путин армията се е възродила. А как точно се е възродила, ще разберем от разказа за последните месеци на № У–729343. Но не просто фактът, че е убит, а обстоятелствата, при които се е случило, са принудили Нина да обикаля правораздавателните институции през последните единайсет месеца. Тя има само една цел: да получи точен юридически отговор от държавата защо синът й е изоставен на бойното поле. И заедно с това да попита защо след смъртта му Министерството на отбраната се държи така отвратително с нея.