Читать «Последното желание» онлайн - страница 78

— Чу ли? Оказва се, че прекалено сме се увлекли в разговора си. Ако Павета вече е престанала да се върти пред огледалото, след малко ще дойде. Затова слушай внимателно, няма да повтарям. Искам да постигна това, което съм замислила и което ти отгатна доста точно. Не може да има никакви други решения. Що се отнася до теб, то ти имаш избор. Мога да ти наредя да изпълниш заповедта ми… няма да се спирам върху последствията от евентуалното неподчинение. Подчинението, разбира се, ще бъде щедро възнаградено. Или можеш да ми направиш услуга срещу заплащане. Забележи, не казах „мога да те купя“, защото реших да не уязвявам вещерското ти самолюбие. Съгласен ли си, че разликата е огромна?

— Размерите на тази разлика нещо се изплъзнаха от вниманието ми.

— Тогава се постарай да бъдеш по-внимателен, когато говоря с теб. Разликата, драги мой, е, че купувачът плаща на купения по своя преценка, а правещият услуга определя цената сам. Ясно ли е?

— Горе-долу. Да допуснем, че избера формата „услуга срещу заплащане“. Но не ти ли се струва, че трябва да знам каква е тази услуга?

— Не. Ако беше заповед, тя, естествено, щеше да е конкретна и еднозначна. Съвсем друго е, когато става въпрос за услуга срещу заплащане. Интересува ме само резултатът. Нищо повече. С какви средства ще го постигнеш, си е твоя работа.

Гералт вдигна глава и видя, че Мишовур го гледа пронизващо с черните си очи. Без да отделя поглед от Гералт, друидът от Скелига ронеше замислено парче хляб. Вещерът погледна масата пред него. На дъбовия плот трохите от хляба, зърната от кашата и червените останки от омара се движеха бързо, сякаш бягаха като мравки. И се подреждаха в руни. За миг руните се съединиха в дума. Във въпрос.

Мишовур чакаше, без да изпуска Гералт от поглед. Вещерът кимна едва забележимо. Друидът спусна клепачи и с каменно лице омете трохите от масата.

— Благородни господа! — възкликна глашатаят. — Павета от Цинтра!

Гостите утихнаха и обърнаха глави към стълбата.

Водена от кастелана и светлокос паж с лилава дреха, принцесата слизаше бавно, навела глава. Косите й бяха със същия цвят като тези на майка й — пепеляво-сиви, но нейните бяха сплетени на две големи плитки, стигащи почти до кръста й. Павета не носеше никакви украшения освен диадема с изкусно шлифована камея и пояс от дребни метални брънки, обхващащ около бедрата дългата й сребристосиня рокля.

Съпровождана от пажа, глашатая, кастелана и Висегерд, принцесата се приближи до масата и зае свободния стол между Дрогодар и Ейст Туирсеах. Островитянинът побърза да й налее питие и да започне разговор. На Гералт му направи впечатление, че тя отговаряше с не повече от една дума. Очите й постоянно бяха полузатворени и прикрити от дългите мигли, дори по време на гръмогласните тостове, долитащи от всички страни на масата. Красотата й несъмнено правеше впечатление на пируващите. Крах ан Крайт престана да вика и мълчаливо гледаше принцесата, забравил дори за халбата с бира. Виндхалм от Атра също беше вперил поглед в нея, а лицето му смени всички оттенъци на червеното, сякаш само няколко песъчинки от часовника го деляха от брачната нощ. Кудкудяк и братята от Стрепт разглеждаха малкото личице на девойката някак подозрително съсредоточени.