Читать «Последното желание» онлайн - страница 66

Тя не извика. Падна на колене и настрани, пусна меча и стисна с две ръце съсеченото си бедро. Кръвта зашуртя на тласъци между пръстите й и потече на ручей по украсения й колан, ботушите от лисича кожа и мръсния паваж. Тълпата, изпокрила се по ъглите, се раздвижи и нададе вой.

Гералт прибра меча си.

— Не си отивай — простена тя, свивайки се на кълбо.

Той не отговори.

— Студено ми е…

Той не отговори. Ренфри отново застена. Струйките кръв запълваха дупките между камъните на паважа.

— Гералт… прегърни ме…

Той не отговори.

Тя падна настрани и застина, притиснала буза към паважа. Острият кинжал, който досега прикриваше с тялото си, се изплъзна от вдървените й пръсти.

Измина минута, която се стори на вещера цяла вечност. Той вдигна глава при звука на почукващия по паважа жезъл на Стрегобор. Магьосникът се приближаваше бързо, заобикаляйки труповете.

— Ама че битка! — изрече той задъхано. — Видях, Гералт, видях всичко в кристала…

Приближи се и се наведе. В дългата си до земята черна дреха, опрян на жезъла си, той изглеждаше стар, ужасно стар.

— Изумително — поклати глава Стрегобор. — Свраката е мъртва.

Гералт не отговори.

— Е, Гералт — изправи се магьосникът, — отиди за каруца. Ще я откараме в кулата. Трябва да й направя аутопсия.

Погледна към вещера и без да дочака отговор, се наведе над тялото.

Вещерът усети, че някой вътре в него самия, някой, когото не познаваше, стисна ръкохватката на меча и бързо го извади от ножницата.

— Само я докосни, магьоснико — каза онзи, когото вещерът не познаваше, — само я докосни, и главата ти ще отлети на паважа.

— Какво, Гералт, полудя ли? Ранен си, в шок си! Аутопсията е единственият начин да узная…

— Не я докосвай!

При вида на вдигнатия над него меч, Стрегобор отскочи и размаха жезъла си.

— Добре! — извика той. — Както искаш! Но ти така и няма да узнаеш! Никога няма да бъдеш сигурен! Чуваш ли, вещерю? Никога!

— Махай се оттук!

— Както искаш. — Магьосникът се обърна и удари с жезъла по паважа. — Връщам се в Ковиж, нито ден няма да остана в тази дупка. Ела с мен. Не оставай тук. Тези хора нищо не знаят, не разбират, видели са само как убиваш. А ти убиваш грозно, Гералт. Е, идваш ли?

Гералт не отговори, дори не го погледна. Прибра меча си. Стрегобор сви рамене и бързо се отдалечи, почуквайки ритмично с жезъла си.