Читать «Последното желание» онлайн - страница 42

— Имаш нахалството да противоречиш на княза, жено? — извика Тайлес, отмятайки наметалото си и демонстрирайки в цялата му красота рифелования, украсен с месинг нагръдник. — Осмеляваш се да подриваш авторитета на властта?

— По-тихо — каза Ненеке и присви очи. — Понижи тона. Не забравяй какво говориш и с кого говориш.

— Знам с кого говоря! — пристъпи напред рицарят. Фалвик, по-възрастният, го хвана здраво за лакътя и така го стисна, че желязната ръкавица изскърца. Тайлес се дръпна яростно. — А говоря това, което изразява волята на княза, господарке на тукашните владения! Знай, жено, че отвън ни чакат дванайсетина мъже…

Ненеке мушна ръка във висящата на кръста й торбичка и извади малко порцеланово бурканче.

— Наистина не знам — каза тя спокойно — какво ще се случи, ако разбия това бурканче в краката ти, Тайлес. Може да се разкъса белият ти дроб. Не е изключено да се покриеш с козина. А може и едното, и другото едновременно, кой знае? Може би само милостивата Мелителе.

— Осмеляваш се да ме заплашваш с магии, жрицо? Нашите войници…

— Достатъчно е само един от вашите войници да докосне някоя от жриците на Мелителе, и ще увисне на акациите край пътя при самия град, и то още преди слънцето да докосне хоризонта. Те много добре знаят това. А и ти също, Тайлес, така че престани да говориш грубости. Акуширала съм при раждането ти, сополанко, и ми е жал за майка ти, но не изкушавай съдбата. Не ме карай да те уча на добри обноски!

— Е, добре, добре — намеси се вещерът, на когото всичко това вече му бе омръзнало. — Изглежда, моята скромна личност може да стане причина за сериозен конфликт, а аз не виждам причина да се правя, че не осъзнавам това. Господин Фалвик, вие ми изглеждате по-уравновесен от вашия спътник, който, както виждам, е млад и буен. Чуйте ме, господин Фалвик, обещавам скоро да напусна района, след два-три дни. Заявявам също, че не съм искал и няма да поискам да работя тук, да изпълнявам и приемам поръчки. Не съм тук като вещер, а като частно лице.

Граф Фалвик го погледна в очите и Гералт веднага осъзна заблудата си. Очите на рицаря от Бялата роза бяха изпълнени с чиста, невъзмутима и непоколебима омраза. И вещерът разбра, че съвсем не го гони дук Херевард, а Фалвик и подобните нему.

Рицарят се обърна към Ненеке, поклони се в знак на уважение и започна да държи реч. Говореше спокойно и уважително. Говореше логично. Но Гералт знаеше, че Фалвик лъже най-безсрамно.

— Уважаема Ненеке, моля да ме извините, но княз Херевард, моят сеньор, не желае да вижда във владенията си вещера Гералт от Ривия. Няма значение дали Гералт от Ривия преследва чудовища, или се смята за частно лице. Князът знае, че Гералт от Ривия не може да бъде частно лице. Вещерът привлича неприятности, както магнит — железни стърготини. Магьосниците се възмущават и изпращат петиции, друидите открито заплашват…

— Не виждам причини да карам Гералт от Ривия да страда заради разпуснатостта на местните магьосници и друиди — прекъсна го жрицата. — Откога Херевард започна да се интересува от мнението им?