Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 120

— Можете да кажете всичко това само като си лежите там в леглото? — го запита Карерас.

Булен му отправи комодорския поглед, който би отправил на всеки кадет, осмелил се да постави под въпрос познанията му, и го заряза.

— Времето ще стихне, нали? — настоя Карерас.

— Това е очевидно, нали?

Карерас кимна бавно. Да осъществи рандевуто си навреме и да успее да прехвърли златото бяха двете му основни грижи; ето че и за двете вече имаше голяма надежда. Той се обърна рязко и излезе от лазарета.

Булен си прочисти гърлото и заяви най-официално със задавен шепот:

— Моите поздравления, мистър Картър. Ти си най-спокойният лъжец, когото съм срещал. Макдоналд просто се ухили.

Предиобедът и следобедът дойдоха и си отидоха. Слънцето съответно се появи, а после пак изчезна точно според предсказанието на Булен. Океанът затихна, макар И не достатъчно, струва ми се, за да облекчи страданието на нашите пасажери, а вятърът остана както си беше, далеч на северозапад. Под влиянието на приспивателното Булен спа почти целия ден, пак бълнувайки, за щастие, без да спомене за Тони Карерас, докато аз и Макдоналд разговаряхме или спяхме. Обаче не заспахме, преди да му разкажа какво смятам да свърша през нощта, когато — и ако — успеех да се измъкна на горната палуба.

През този ден почти не видях Сюзън. Тя се появи след закуска с шинирана в гипс ръка. Нямаше опасност това да породи някакво съмнение дори и в глава като на Карерас: историята беше, че е заспала в едно кресло, била изхвърлена от него по време на бурята и си навехнала ръката. Такива случки бяха толкова обикновени в лошо време, че никой дори не би си помръднал и веждата да се усъмни. Към десет часа тя помоли да и се позволи да иде при родителите си в приемния салон и остана там през целия ден.

Петнадесет минути след пладне Карерас пак се появи. Ако издирванията му относно нечестна игра, свързана със смъртта на сина му, бяха напреднали, той не спомена нищо, дори не заговори вече за изчезването. Носеше неизменната карта — този път даже две — със себе си и местоположението по обяд на „Кампари“. Изглежда, че беше успял добре да се ориентира по слънцето.

— Нашето положение и скорост, тяхното местоположение и скорост и съответния ни курс. На това място ли ще се пресрещнем, което е обозначено с „X“?

— Предполагам, че вече сам сте го пресметнали? — Да.

— Няма да се пресрещнем — казах аз след няколко минути. — При сегашната ни скорост ние ще пристигнем на мястото на вашето рандеву между единайсет и единайсет и половина часа. Кажи го полунощ. Пет часа преди графика.