Читать «Устата на гроба» онлайн - страница 24

— Ще се върнат.

— Да приготвя ли пистолетите?

— Няма смисъл да се бърза. Сега приятелчетата ни са спокойни, че нямаме връзка с никого. Пощенското корабче се отбива тук два пъти седмично. Днес вече идва, значи ще дойде пак чак след четири дни. Кабелите към сушата са прекъснати, а ако мислиш, че ще ги поправят, много се лъжеш. Освен това предавателят ни не работи, а пощенски гълъби няма. Остава ли някаква друга връзка със сушата?

— „Шангрила“.

Това беше най-близката до нас яхта — лъскавобяла играчка с дължина около трийсет и пет метра. Според мен собственикът й бе дал за нея около четвърт милион английски лири и му бяха върнали няколко монети ресто.

— Радиооборудването й сигурно е поне за няколко хиляди лири, а освен това в залива има още две-три яхти, които е възможно да имат предаватели. Останалите явно имат само приемници.

— Въпросът е колко от предавателите в залива Торбей ще работят и утре?

— Един.

— Точно така, един. Приятелчетата ще се погрижат за останалите. — Е, застрахователните компании ще го преживеят някак — и той погледна часовника си. — Няма да е зле да събудим чичо Артър.

— Горя от нетърпение да го чуя. — Всъщност изобщо не ми се говореше с него.

Хънслет нахлузи някаква връхна дреха, тръгна към вратата и се спря на прага.

— Докато говориш, ще се поразходя по горната палуба. За всеки случай. Дори ще взема и пистолета. Според Томас в този залив вече били проверили три яхти, а Макдоналд не каза нищо, значи е вярно. Тоест в момента в Торбей не работи нито един предавател. Което означава, че онези приятелчета могат да оставят полицаите на брега и да се върнат обратно при нас.

— Възможно е. Но другите яхти са по-малки от „Файъркрест“, а от тях само една е с отделна кабина за щурвала. На останалите предавателят се намира в салона, но пък често там спят собствениците. Значи първо някой трябва да удари собствениците по главата, а пред полицаите това е невъзможно.

— На бас срещу пенсията ти, че Макдоналд не винаги се е качвал на борда.

— Няма да доживея до пенсия, но наистина не е зле да вземеш пистолета.

Яхтата „Файъркрест“ беше на малко повече от три години. Била е построена тайно в една корабостроителница в Саутхамптън с участието на фирма за морски радиовръзки и по чертежи, предоставени от чичо Артър. Не че той самият е изработил чертежите, но нито един от малцината посветени не е знаел истинския им автор. Всъщност той задигнал идеята от един индонезийски риболовен кораб с японска конструкция, който подал сигнал за повреда в двигателя. Имало два двигателя и от тях само единият бил повреден, но въпреки това корабът не можел да се движи. На това странно обстоятелство обърнал внимание вторият помощник-капитан на притеклата се на помощ фрегата. Той огледал кораба по-внимателно и крайният резултат от всичко бил, че екипажът на кораба още гние в някой от сингапурските затвори. А и чичо Артър получил своето вдъхновение.

Кариерата на „Файъркрест“ била пъстра и безславна. Отначало яхтата обикаляла Балтийско море, но на властите в Мемел и Ленинград им писнало да я виждат, обявили я за персона нон грата и я върнали в Англия. Чичо Артър бил бесен, защото трябвало да отчита разходите пред скъперника министър. След това известно време яхтата била използувана от бреговата охрана за преследване на контрабандисти, а после и оттам я върнали без никаква благодарност. Така че сега за първи път яхтата трябваше да оправдава своето съществуване. При други обстоятелства чичо Артър сигурно много би се радвал на идеята, но не и след като чуеше каквото имах да му казвам.