Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 76

— Ако знаехте само какво ми иде да ви кажа! — произнесе Пиърс натъртено. — Но сега трябва да мисля за друго.

— Нали сте хора на действието — опита да бъде саркастичен Феърчайлд, но успя само да прозвучи още по-потиснато. — Защо тогава не направите нещо?

О’Брайън го изгледа презрително.

— Какво да направим, глупако? Видя ли барикадата от дърва, която са издигнали в дъното на товарния вагон? С топ не можем да я разбием, а те в това време вероятно надничат през някоя дупчица с пистолети в ръце, готови да надупчат първия от нас, който си покаже носа през вратата. От два метра — додаде мрачно — малко вероятно е да не улучат.

— Ами кой ви кара да ги нападате фронтално? Идете в дъното на вагона, покачете се на покрива и оттам ги атакувайте. По този начин ще бъдете над тях и всеки в товарния вагон ще бъде на мушката ви.

О’Брайън се позамисли, после рече:

— Може и да не сте чак такъв глупак.

Докато Дийкин изучаваше контролното табло на локомотива, Клеърмонт подклаждаше огъня в пещта, а Марика — седнала върху купчина дърва и наметната с брезентово платнище, за да се предпази от снега — не откъсваше поглед от вратата на първия вагон през стратегическа дупка в барикадата от дърва. Клеърмонт затвори вратата на пещта и се изправи.

— Значи, казвате, че е Пиърс?

— Да — рече Дийкин, — Пиърс. От доста време е в списъка на заподозрените. Вярно, че дълго време е бил това, за което все още се представя, но преди шест години е минал на противниковата страна. За света обаче той си остава човекът на Чичо Сам, който бащински се грижи за индианските резервати. Бащински! Уиски и оръжие!

— А О’Брайън?

— Нищо нямаме срещу него. Всяка подробност от военната му кариера е добре известна. Добър воин, но като човек — продажна душа. Спомняте ли си голямата сцена със срещата им като бойни другари в бара на Рийз Сити? Как си припомняха с Пиърс славните дни в Чатануга през шейсет и трета? О’Брайън действително е бил там. Но на Пиърс и кракът му не е стъпвал тогава по онези места — бил е на хиляди мили от Чатануга, разузнавач сред индианците за една от шестте кавалерийски дивизии, свикани от Невада — или по-скоро това, което на следващата година се обяви за щата Невада. Затова веднага ми стана ясно, че и О’Брайън е от същия дол.

— В такъв случай това важи и за губернатора?

— А как иначе? Той е слаб и алчен, а като властолюбец едва ли има равен на себе си.

— Значи, ще им прави компания на бесилото?

— И още как.

— Виждам, че всички са били в списъка ви на заподозрените.

— Такава ми е работата.

— А защо не и аз?

— Защото отказахте да качите Пиърс във влака. Това ви изчисти от подозрения. Аз обаче исках да се качи — както и моя милост. Не беше особено трудно, предвид великолепните обяви за издирване на престъпници, разпространени от моята служба.