Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 33

— Ти? За какъв дявол?

— Може би за да установя точната причина на смъртта — сви рамене Дийкин със спокойствие, граничещо с безразличието. — Знаете, че съм с медицинско образование.

— Имате диплома?

— Която впоследствие ми бе отнета.

— Несъмнено.

— Не за професионална некомпетентност или неподобаващо на лекар поведение. — Дийкин помълча, преди да добави почти свенливо: — Да кажем, че причините бяха други. Но лекарят си остава лекар.

— Май че е така. — Клеърмонт беше реалист и това му качество надделяваше над личната неприязън. — Защо пък не? Заведи го, Хенри.

Дълбока тишина се спусна над трапезарията след излизането на двамата Мъже. Толкова много неща можеха да си кажат и то тъй недвусмислени, че изглежда нямаше смисъл да се хабят думи. Всеки от присъствуващите избягваше погледите на останалите и старателно зарея взор в невидимата далечина. Дори появата на Хенри с кана прясно кафе не успя да разпръсне траурната атмосфера, още повече, че самият стюард сякаш бе роден за главен оплакван на всяко погребение. Погледите на присъствуващите се откъснаха от далечината едва с появата на Дийкин.

— Сърдечна криза ли е? — попита Клеърмонт.

Дийкин се позамисли.

— Може и така да се нарече. Нещо като сърдечна криза. — Той погледна Пиърс. — Добре, че сред нас е представител на закона.

— Какво искате да кажете, сър?

Губернаторът имаше по-разстроен вид и от предишната вечер. Тъй като сега и причината беше налице, той изглеждаше почти отчаян.

— Някой го е ударил по главата, за да изгуби съзнание, извадил е спринцовка от лекарската му чанта, забил е иглата под гръдния кош и е намушкал сърцето. В такива случаи смъртта настъпва мигновено. — Дийкин огледа компанията почти мързеливо. — Бих казал, че е извършено от човек с медицински познания или поне запознат с човешката анатомия. Някой от вас да е учил анатомия?

Гласът на Клеърмонт бе оправдано рязък:

— Чувате ли се какво говорите?

— Ударен е по главата с нещо — твърдо и тежко — например дръжка на пистолет. Кожата зад лявото ухо е раздрана. Но смъртта е настъпила, преди да се образува синина. А точно под ребрата се вижда синьо-червена следа от убождане.

— Това е нелепо! — Думите на Клеърмонт обаче не прозвучаха убедително — в начина, по който Дийкин поднесе обясненията, имаше меродавна увереност. — Нелепо! — повтори той.

— Разбира се. По всяка вероятност сам се е намушкал, а сетне е почистил спринцовката и я е прибрал обратно в чантата. Прецизен и спретнат до последен дъх.

— Сега едва ли е моментът за…

— Във влака ви се вози убиец. Защо сам не отидете да проверите?

Клеърмонт се поколеба, после поведе единодушно и безмълвно последвалата го компания към втория вагон, като дори преподобният Пийбоди нетърпеливо, макар и боязливо подтичваше отзад. Дийкин остана сам с Марика, седнала сковано в едно от креслата, стиснала в скута си ръце, втренчила се в него с особен израз на лицето. Когато проговори, думите и излязоха почти като шепот:

— Убиец значи. Вие сте убиец! Маршалът го каза. Пише го и в обявата за залавянето ви. Ето защо ме накарахте да ви развържа — за да можете по-късно да се изхлузите от въжетата…