Читать «Последната граница» онлайн - страница 205

— Някакъв канал ли е това?

— Не, само един ров. Един нищо и никакъв отводнителен ров, но най-важният в цяла Европа. От другата страна е Австрия. — Янчи се усмихна: — Само пет метра до свободата, Михаил, до свободата и до успеха на твоята мисия — сега повече нищо не може да те спре.

— Нищо не може да ме спре… — повтори Рейнолдс като ехо. Гласът му беше равен и почти лишен от живот. Копнежът за свобода го интересуваше повече от всичко, пълният успех на мисията му — много по-малко. Успеха чувстваше като пепел в устата си. Цената, платена за него, беше твърде висока, беше жестока. По-лошото бе онова, което щеше да последва, и той го знаеше с мрачна увереност. Рейнолдс потръпна от острия студ. — Става още по-студено, Янчи, преминаването безопасно ли е? Няма ли граничари наблизо?

— Преминаването е безопасно.

— Тогава да тръгваме, да не чакаме повече.

— Без мен — Янчи поклати глава, — само ти, професорът и Юлия ще тръгнете, аз оставам тук.

Рейнолдс го погледна, без да каже нищо. Той знаеше какво щеше да обясни Янчи. Беше абсолютно уверен, че всякаква дискусия по този въпрос е безсмислена. Обърна се напред, без да знае какво да каже, но в същия миг Юлия се хвърли и хвана реверите на бащиното си палто.

— Какво говориш, Янчи, какво си намислил, какво каза?

— Моля те, Юлия, няма друг начин. Ти много добре знаеш, че за мен няма друг път, аз трябва да остана.

— О, Янчи! Янчи! — Тя задърпа реверите му, лицето и беше загрижено и тревожно. — Ти не можеш да останеш, не трябва да останеш, не сега, след всичко, което се случи!

— Напротив, повече от всякога след случилото се аз съм длъжен да остана, — той я прегърна и я притисна към себе си. — Тук имам още много работа. Трябва да свърша още много неща и да започна веднага. Ако сега спра и се оттегля, Графа никога няма да ми го прости. — Той приглади русите и коси с обезобразената си, измъчена ръка: — Юлия, Юлия, как бих могъл да приема свобода за себе си, когато знам, че има стотици бедни хора, които никога няма да усетят нейния вкус, ако не им помогна. Никой друг не би могъл да им помогне като мен, ти добре знаеш това. Как мога да откупя свободата си с щастието на другите? Самият аз ще бъде нещастен. Можеш ли да очакваш аз да седя спокоен някъде на Запад, докато тук завличат млади хора на Черноморския канал или изкарват почти умиращи възрастни жени да работят по нивите с цвекло, затрупано под снега. Толкова ли малко ме познаваш, Юлия? Ти наистина ли мислиш толкова малко за мен, Юлия?

— Янчи! — Юлия зарови лице в гърдите му и гласът и прозвуча приглушено. — Не мога да те оставя, Янчи. Какво ще правя без теб?

— Можеш и си длъжна. Преди не знаеха за теб, но след станалото ставаш известна, за теб вече няма място в Унгария. За мен няма никаква опасност, скъпа. Никой не може да ми навреди, докато Шандор е жив, Казака също, те ще ми помагат. Казака ще се грижи за мен. — На бледата разсеяна звездна светлина Казака се изпъна и сякаш за миг израсна.