Читать «Последната граница» онлайн - страница 202

Отслабнал и замаян, Рейнолдс успя да се надигне и се изправи на крака. Беше загубил всякаква представа за това, което става около него, стаята се въртеше пред очите му, чувстваше как тялото му гори, главата му беше замаяна, в устата си усещаше соления вкус на кръвта от разкървавените си устни. Единственото нещо, което сега виждаше почти на фокус, беше несъкрушимият противник, който продължаваше да стои изправен насред стаята и да се хили злорадо. Още веднъж Рейнолдс прецени мрачно, че се умира веднъж и се приготви да се хвърли отново напред. Протегна ръце назад към стената, за да се оттласне с все сили, когато видя как изведнъж физиономията на Коко рязко се промени, как една могъща, желязна ръка се протяга към гърдите му и го забива в стената. В стаята се бе появил Шандор.

Никога след това Рейнолдс не успя да си припомни как изглеждаше Шандор точно в този момент. Във всички случаи той не приличаше на човек от този свят, по-скоро изглеждаше като същество от скандинавската митология. Петнайсет, може би двайсет минути бяха минали, откакто Шандор бе плувал в ледената вода на реката и се бе наложило повече, от времето след това да прекара навън на студа, който беше много под нулата. Сега целият, от главата до петите, беше покрит с лед. Дори снегът, който го бе навалял допълнително, бе замръзнал по него като ледена броня. Ледените кристалчета по Шандор блестяха и искряха фантастично на светлината на газената лампа в стаята. В скърцащото си, заледено облекло, той изглеждаше почти зловещо, като пришълец от чужд, далечен свят.

Полицаят при вратата беше останал като вцепенен с отворена от изненада уста. С видимо усилие той успя да се съвземе и грабна една от двете карабини — своята или може би онази, която Коко му бе подхвърлил в началото на схватката си с Рейнолдс. С карабината той се опита да връхлети върху Шандор, но беше закъснял. С една ръка Шандор докопа цевта на оръжието му, изтръгна го със сила от него, както възрастен би измъкнал пръчката от ръцете на някой малчуган, и със свободната си ръка блъсна полицая към стената. Той изпсува, политна от инерцията, но се задържа на крака и връхлетя отново. Шандор очакваше нападението, хвана го здраво, завъртя го във въздуха и с ужасна сила го метна към стената. При удара полицаят за части от секундата остана да виси, залепен на стената в най-невероятна поза, сякаш го бе задържала някаква невидима ръка, после се свлече на пода като счупена, захвърлена кукла.

Докато полицаят нападаше Шандор, Юлия се бе окопитила. Беше станала от кушетката и се бе хвърлила върху гърба на Коко. За да му попречи да се намеси или поне да го забави, докато Шандор се справи с нападателя си, тя обви ръце около раменете му, но не успя дори да обгърне гърдите на гиганта. С един замах той я отхвърли от себе си като перце и я запрати настрана, без дори да погледне към нея. Беше готов да се нахвърли върху Шандор, за да наруши равновесието му и да го събори. Удари го със замах като с огромен ковашки чук, така че Шандор не успя да се задържи и падна на пода. Коко се хвърли върху него и го стисна за гърлото с огромните си груби ръце, но сега беше сериозен, с напрегнат израз и не се хилеше. В малките му черни очички не проблясваше самодоволство и увереност за лесна победа. Биеше се за живота си и много добре знаеше това.