Читать «Матрьонината къща» онлайн - страница 23

И пак, надвивайки немощта и болестта си, се оживи и се подмлади ненаситният старец. Пак събра оцелелите синове и зетьове, разглобиха навеса и оградата и той сам почна да прекарва гредите — дойде с шейна, откара, пак дойде, накрая му помагаше вече само неговият Антошка от осми „Г“, който за такива работи не беше мързелив.

Заковаха вратите и прозорците на Матрьонината къща до пролетта и аз се преместих наблизо, при една от зълвите й. Тази зълва после по различни поводи си спомняше едно друго за Матрьона и някак откъм нова страна осветли за мен умрялата.

— Ефим не я обичаше. Казваше: аз обичам да се нося културно, пък тя — как да е, селски се носи. Е, пък като не й трябва нищо — почна да пропива каквото му останеше. А еднъж ходихме с него в града, на печалба, и той си намери там една, не искаше да се връща при Матрьона.

За каквото да споменеше Матрьона — все я кореше: и нечистоплътна била, и покъщнина не събирала, и пестелива не била, едно прасе дори не държала, кой знае защо, не обичала да храни прасета, и глупава била, на чуждите хора работела без пари (и самият повод да си спомни за нея беше, че не намери кого да викне да изорат градината с ралото).

И дори за сърдечността и добродушието на Матрьона, които зълвата й признаваше, говореше с презрително съжаление.

И едва сега — от укорите на зълвата — изплува пред мен образът на Матрьона, такава, каквато не бях я разбрал, макар че живеех с нея пол един покрив.

Наистина — прасе има във всяка къща! А тя нямаше. Какво по-лесно от това — да отхраниш лакомо прасе, което не признава нищо друго на света, освен да яде! Да му вари три пъти на ден храна, да живее за него — и после да го заколи и да си има сланина!

А тя нямаше.

Не събираше покъщнина… Не се трепеше, за да купи вещи и после да ги пази повече от живота си.

Не я интересуваха премени. Премени, които прикриват уродливите и престъпниците.

Неразбрана и изоставена и от мъжа си, погребала шест деца, но не и общителния си нрав, чужда за сестрите, за зълвите си, смешна, глупава, че работи на хората без пари — тя не беше струпала, преди да умре, покъщнина. Мръснобялата коза, куцата котка, фикусите…

Всички ние бяхме живели до нея и не бяхме разбрали, че тя е тъкмо оня праведник, върху когото, според пословицата, се крепи селото.

И градът.

И цялата ни земя.

Информация за текста

Александр Солженицын

Матрёнин двор, 1963

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Александър Солженицин. Един ден на Иван Денисович. Повест. Разкази

Редактори: Слава Николова, Пенка Кънева

Художник: Александър Алексов

Художествено оформление: Петър Добрев

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елена Куртева

Дадена за набор 18.1Х.1990 г.

Формат 1/32 70/100.

Печатни коли 15,50

Издателски коли 1,2,36.

УИК 11,28.

Подписана за печат 25.Х.1990 г.

Излязла от печат 16.Х1.1990 г.

Цена 2,50 лв.