Читать «Вечният хляб» онлайн - страница 4

— А тестото? Погледна ли тестото?

— Изядох по-малко от половината, а на сутринта бурканът беше пълен догоре. Оттогава започнах хубаво да се храня и напълнях.

Слушателите стояха като вкаменени от почуда. Но когато старецът свърши разказа си, всички се раздвижиха, почнаха да говорят, замахаха с ръце и наскачаха от местата си.

— Какво излиза? „Кърпичке, дай да ям!“…

— Да, ако ти дадат такова съкровище, нищо повече на тоя свят не ти трябва. Нито земята ще ореш, нито в морето ще се скиташ — лежи си по гръб и лапай тесто…

— А по нашия камънак, дето и картофи не виреят…

Когато първото вълнение малко попремина, всички взеха да се съмняват. Възможно ли е това? Не ги ли будалка старият Ханс? Прекалено чудновата, фантастична им се струваше приказката за „вечния хляб“.

— Ти да не лъжеш, старче? — строго попита Лудвиг.

— Защо ще те лъжа. Мога пред вас да хапна. — Ханс загреба с лъжицата и глътна с апетит голямо парче от гъстото „тесто“.

Всички го гледаха с такъв вид, сякаш гълта жива змия.

— Някой иска ли да опита?

Но никой не се решаваше. Все пак недоверието бе преодоляно Всички започнаха отново да обсъждат това необикновено събитие и да завиждат на щастливия Ханс.

Жените и децата, разтревожени от дългото отсъствие на мъжете и бащите, ги откриха след дълго търсене и изпълниха стаичката. Към полунощ вече цялото рибарско село знаеше необикновената новина. Разговорите продължиха до сутринта. А на ранина, още слънцето неизгряло, към стария фар се проточи истинско поклонническо шествие. Всеки искаше да види чудесния „вечен хляб“ и колко се е надигнал през нощта. Фриц и Лудвиг вардиха край буркана цялата нощ и видяха с очите си, че „тестото“ наистина „втасва“ и изпълва буркана.

Фриц пръв се реши да опита „тестото“ и се увери, че е много вкусно и засища.

Никога преди кръглата стаичка на фара не беше виждала толкова хора. Сега тук непрекъснато заседаваха. Рибарите не можеха да се примирят с мисълта, че само Ханс притежава такова съкровище. След дълги спорове те решиха да изпратят делегация при професор Бройер, която да го разпита за „хляба“ и го помоли да даде на всички от него. За делегати бяха избрани Фриц, Лудвиг и учителят Ото Вайсман, като най-грамотен и начетен мъж в селото. Ханс помоли да вземат и него, за да се оправдае пред професора.

Професор Бройер беше световноизвестен учен. Извънредно смелите му трудове в областта на биохимията предизвикваха спорове и в същото време събуждаха жив интерес сред учените от Европа и Америка. Преди няколко години вече стар, но още бодър мъж, той неочаквано за всички престана да чете лекции в Берлинския университет и се оттегли на „почивка“, както сам казваше; избра да живее в една отдалечена от града местност и си построи малка къщичка на остров Фер. На най-близките си приятели той казваше, че напуска „хорската суета“, за да започне лабораторни опити, свързани с решаването на една задача от световно значение. Но никому не казваше каква е тази задача.