Читать «Човекът, който не спи» онлайн - страница 11

Речта на стария генерал направи голямо впечатление на събранието, особено на военните. Генералите се мръщеха, нервно барабаняха с пръсти, по-здраво смучеха пурите…

— Но най-опасно — отново се изправи секретарят — е политическото значение на факта. Още днес болшевизмът разтърсва света, държи в постоянно нервно напрежение правителствата на държавите по всички континенти. Средството на Вагнер утроява, а може би дори ушесторява броя на болшевиките. Тук между нас можем да бъдем откровени. Ние не знаем как да се справим с един вожд на Комунистическия интернационал. Какво ще бъде, ако тоя вожд получи възможността да работи шест пъти повече? Пред нас ще се изправят шестима такива вождове, шест пъти по-голям Коминтерн, милиони руски болшевики, незнаещи умора, пропагандиращи и разлагащи масите ден и нощ, ден и нощ, двадесет и четири часа в денонощието!

Тия доводи имаха потресаващ ефект. Ръцете на събрали се трепереха.

— Това е ужасно!…

— Кошмар! — чуха се развълнувани гласове.

Настъпи мъчително мълчание. Сякаш в кабинета изведнъж нахлуха страшни призраци и го изпълниха с вледеняващия дъх на смъртта.

Най-сетне председателят на събранието тръсна глава и удари с косматия си юмрук по масата.

— Това не бива да се допуска! — хрипкаво извика той. — На всяка цена трябва да отстраним надвисналата опасност. Преди още изобретението на професор Вагнер да стане достояние на болшевиките, ние трябва да овладеем неговия секрет!

И подбуждано от страх и омраза, събранието пристъпи към обсъждане на въпроса какво трябва да се стори.

Единствено барон Голдзак не вземаше участие в обсъжданията. Въображението вече му рисуваше грандиозни планове. Той си мислеше каква изгода може да извлече от откритието на професор Вагнер, ако то попадне в ръцете му.

„ЛЮБИТЕЛЯТ“ НА НАУКИТЕ

След съдебния процес ритмичността на заниманията на професор Вагнер беше нарушена. При него идваха кореспонденти на вестници и списания, професори, студенти или просто любопитни, желаещи да опитат „прахчето против сън“. Професор Вагнер вече свикна с тия посещения и затова не се учуди, когато зад вратата някой с немски акцент помоли за разрешение да влезе.

Когато вратата се отвори, професорът видя млад човек със закръглено розово лице и къса чуплива руса коса. Големите „модни“ костенуркови очила някак си не отиваха на младежкото лице. Безупречен костюм придаваше европейски вид на непознатия.

— Позволете ми да се представя, уважаеми господин професоре!… Херман Таубе, член на Берлинското дружество на любителите на естествознанието. Идвам при вас от името на това дружество… Вашето откритие ни заинтересува безкрайно. И дружеството се обръща към вас с най-покорната молба: не бихте ли прочели пред нас няколко лекции за работата си?