Читать «Главата на професор Доуел» онлайн - страница 8

Но Керн не бързаше с обещаните обяснения.

В една от ноздрите на главата беше дълбоко вкаран малък термометър. В определени часове той трябваше да се изважда и да се записва температурата. С термометри и манометри бяха снабдени и балоните. Лоран следеше температурата на течностите и налягането в балоните. Добре регулираните апарати не създаваха грижи, понеже действуваха с точността на часовников механизъм. Уред с особена чувствителност, опрян до сляпото око на главата, отбелязваше пулсирането, като механически чертаеше крива линия. След всяко денонощие лентата се сменяше. Съдържанието на балоните се попълваше в отсъствие на Лоран, преди идването й.

Мари постепенно свикна с главата и даже се сдружи с нея. Когато влизаше сутрин в лабораторията с порозовели от ходенето и чистия въздух бузи, главата й се усмихваше слабо и веждите й трепваха в знак на приветствие.

Главата не можеше да говори. Но между нея й Лоран скоро беше установен условен език, макар и доста ограничен. Отпускането на миглите на главата означаваше „да“, а повдигането им нагоре — „не“. Помагаха малко и беззвучно мърдащите се устни.

— Как се чувствувате днес? — питаше Лоран. Главата се усмихваше със сянката на усмивка и отпускаше мигли: „Добре, благодаря“.

— Как прекарахте нощта?

Същата мимика.

Лоран задаваше въпроси и ловко изпълняваше сутрешните си задължения. Провери апаратите, температурата, пулса. Записа всичко в журнала. После много внимателно изми с вода и спирт лицето на главата с помощта на мека гъба и изтри с хигроскопичен памук ушните раковини. Махна памучето, което беше увиснало на миглите. Проми очите, ушите, носа, устата — в устата и носа за целта се вкарваха специални тръбички. Приведе в ред косите. Ръцете й бързо и ловко се докосваха до главата. Лицето на главата имаше израз на доволство.

— Днес е чудесен ден — казваше Лоран. — Небето е синьо. Въздухът е чист и студен. На човек му се иска да диша с пълни гърди. Вижте как ярко свети слънцето, съвсем като през пролетта.

Ъглите на устните на професор Доуел се отпуснаха печално. Очите му погледнаха с тъга към прозореца и се спряха на Лоран.

Тя почервеня от лека досада. Като чувствителна жена Лоран избягваше да говори за всичко онова, което беше непостижимо за главата и можеше за лишен път да напомни за жалкото й съществувание. Тя изпитваше някаква майчинска жалост към главата като към безпомощно, обидено от природата дете.

— Е, да започнем — бързо каза Лоран, за да поправи грешката си.

Сутрин, преди идването на професор Керн, главата се занимаваше с четене. Лоран донасяше куп последни медицински списания и книги и ги показваше на главата. Главата ги преглеждаше. На необходимата статия мърдаше вежди. Лоран поставяше списанието върху пюпитъра и главата се унасяше в четене. Следейки очите й, Лоран свикна да познава кой ред чете и навреме да обръща страниците.

Когато трябваше да се направи отметка на полето, главата правеше знак и Лоран прекарваше пръсти по редовете, следейки очите на главата и подчертавайки отстрани с молив нужното място.