Читать «През светлата страна» онлайн - страница 8

— Картите са друго. Имам предвид оглеждането на подробностите. Няма какво да се притесняваме по отношение на основните топографски белези. Тъкмо дребните опасности, които не си личат по картите, могат да ни довършат. — И Макайвърс развълнувано хвърли картите на масата. — Виж какво, позволи ми да вървя десет-петнайсет километра напред с един от всъдеходите, за да оглеждам обстановката. Ще се движа, разбира се, по твърда и сигурна почва, като същевременно изследвам внимателно местността и предавам по радиостанцията къде Питър трябва да е нащрек. После…

— Няма да стане — прекъсна го Майора.

— Защо? Така ще спестим цели дни!

— Не ме интересува какво ще спестим. Ще се движим заедно. Когато стигнем до центъра, искам до мене да има живи хора. Това означава, че никога не трябва да се губим от поглед. Всеки алпинист знае, че е в по-голяма безопасност, ако се движи в група, отколкото, ако е сам — който и да е той, където и да се намира.

Макайвърс го изгледа втренчено и страните му почервеняха от гняв. Накрая мрачно кимна.

— Добре, щом държиш да е така.

— Държа да е така и няма да отстъпя. Не искам никакви своеволия. Ще пристигнем в центъра едновременно и ще завършим експедицията едновременно. Ясно ли е?

Макайвърс кимна. Тогава Микута погледна двама ни със Стоун. Ние също кимнахме.

— Добре тогава — бавно каза той. — След като се разбрахме, можем да тръгваме.

Беше горещо. Всичко друго да забравя за тази експедиция, няма да забравя никога огромното жълто Слънце, което блестеше ослепително над главите ни, без да ни дава минута покой, и ставаше все по-жарко и по-жарко с всеки изминат километър. Знаехме, че само първите няколко дни ще ни бъде по-лесно, понеже, когато тръгнахме от Сумрачната лаборатория по дългата, неравна клисура, бяхме свежи и отпочинали.

Движех се пръв. Погледнех ли през рамо, виждах Майора и Макайвърс, които пълзяха подире ми. Въздушните възглавници на всъдеходите им се плъзгаха плавно по дъното на клисурата. Зад тях Стоун теглеше с влекача платформите.

Дори при гравитация, която е само трийсет процента от земната, големият влекач се затрудняваше и плъзгачите му се врязваха в пухкавата вулканична пепел, застлала долината, въпреки че отначало в продължение на трийсетина километра дори имаше пътека, която следвахме.

Не отмествах очи от големия полароиден бинокъл, за да не се отклоня от пътеката, която първите изследователи бяха проправили някога в Светлата страна. След два часа обаче се изтътрузихме покрай предната лабораторна обсерватория на Сандърсън и следите изчезнаха. Намирахме се на девствена почва и Слънцето вече си показваше зъбите.

Все пак през първите няколко дни не усещахме чак толкова горещината. Но я виждахме. Охладителната система поддържаше удобна и приятна температура в скафандрите — двайсет и четири градуса, — но поради ослепително яркото Слънце и спечените жълти скали, край които минавахме, сигурно някои от пътищата, предаващи нервните импулси, се бяха изкривили. От нас се лееше пот, сякаш се намирахме в изключително гореща пещ.