Читать «Убийство със сантиметър» онлайн - страница 2

Тук мис Хартнъл направи многозначителна пауза. Така даваше възможност на слушателите си да попитат със затаен дъх: „Кажете, как изглеждаше той?“ Тогава мис Хартнъл продължаваше:

— Честно казано, веднага подозрях нещо. Той беше твърде спокоен. Не изглеждаше ни най-малко изненадан. И можете да говорите каквото щете, но не е нормално един мъж да остане съвършено спокоен, като му кажат, че жена му е мъртва.

Всеки бе съгласен с това.

Полицията също се съгласи. Неговото равнодушие им се видя така подозрително, че веднага поискаха да установят какво е материалното състояние на този джентълмен след смъртта на съпругата му. И когато откриха, че жената е била богатата в този брак и че парите остават на съпруга й според завещание, направено скоро след женитбата им, те станаха още по-подозрителни.

Мис Марпл, миловидната (а някои добавят — и с жлъчен език) възрастна госпожица, която живееше непосредствено до къщата на пастора, бе разпитана много скоро, около половин час след откриването на престъплението. Тя бе посетена от полицая Пок, който важно прелистваше бележника си.

— Ако нямате нищо против, госпожо, искам да ви задам няколко въпроса.

Мис Марпл каза:

— Във връзка с убийството на мис Спенлоу ли?

Пок се учуди.

— Мога ли да попитам как научихте за него?

— Рибата — каза мис Марпл.

Нямаше нужда от повече обяснения. Инспектор Пок с право допусна, че момчето от рибарския магазин бе донесло новината заедно с вечерята на мис Марпл.

Мис Марпл меко продължи:

— Простряна на пода в дневната, удушена по всяка вероятност с много тесен колан. Но каквото и да е било, то липсва.

По лицето на Пок се бе изписал гняв.

— Как този младеж Фред е успял да научи всичко…

Мис Марпл ловко го прекъсна:

— На куртката ви има карфица.

Пок погледна надолу сепнато и каза:

— Нали казват: щом видиш карфица, вдигни я и целия ден ще ти върви.

— Надявам се, че наистина ще е така. А сега, какво искахте да ме питате?

Пок прочисти гърло, придаде си важност и надникна в бележника си.

— Мистър Артър Спенлоу, съпруг на покойната, даде пред мен показания. Мистър Спенлоу заявява, че доколкото си спомня, в 14:30 му е телефонирала мис Марпл и го е помолила да я посети в 15:30, за да се посъветва с него по някакъв въпрос. Вярно ли е това, госпожо?

— Разбира се, че не — отговори мис Марпл.

— Не сте ли телефонирали на мистър Спенлоу в 14:30?

— Нито в 14:30, нито когато и да било.

— О! — каза Пок и засмука мустака си с дълбоко задоволство.

— Какво друго казва мистър Спенлоу?

— Според показанията на мистър Спенлоу той напуснал дома си в 15:10 и е дошъл тук, както е бил помолен; когато пристигнал, прислужницата му казала, че мис Марпл не си е в къщи.

— Това вече е вярно — потвърди мис Марпл. — Той наистина е идвал, но аз бях на събрание в женската организация.

— О! — каза отново Пок.

Мис Марпл възкликна:

— Я ми кажете, подозирате ли мистър Спенлоу?

— Не мога да кажа още нищо на този етап, но ми се струва, че някой се е опитал да бъде хитър.