Читать «Убийство със сантиметър» онлайн - страница 6

— Странно?

— С кимоно. А не с рокля. — Мис Марпл се изчерви. — Това, знаете ли, е твърде неприлично, според някои.

— Смятате, че е неприлично?

— О, не! Аз не мисля така. Намирам го за естествено.

— Намирате го за естествено?

— При съответните обстоятелства, да. — Погледът на мис Марпл бе спокоен и замислен.

Инспектор Слек каза:

— Това би могло да бъде и друг мотив за съпруга. Ревност.

— О, не, мистър Спенлоу никога не би ревнувал. Той не е от тези, които забелязват нещата. Ако жена му го напусне и остави бележка на възглавницата за карфици, това ще е първият път, когато той ще научи, че стават такива неща.

Инспектор Слек бе объркан от настойчивостта, с която тя го гледаше. Усещаше, че всичко, което му бе казала досега, имаше за цел да му намекне нещо, което той не разбираше. Тя продължи натъртено:

— Не открихте ли някакви улики на мястото, инспекторе?

— В наши дни хората не оставят отпечатъци от пръсти и пепел от цигара, мис Марпл.

— Но това, мисля — продължи тя, — бе едно старомодно престъпление.

Слек остро попита:

— Какво искате да кажете?

Мис Марпл забеляза, без да бърза:

— Сигурна съм, че полицаят Пок може да ви помогне. Той пръв се озова на… на „местопрестъплението“, както казват.

Мистър Спенлоу седеше на един шезлонг. Той изглеждаше смутен. Заговори отмерено с тънкия си глас:

— Може би си въобразявам, разбира се. И слухът ми не е така добър както преди. Но със сигурност мога да кажа, че чух едно момченце да вика след мен: „Хей, кой е Крипън?“ Това… това ме кара да мисля, че то ме смята за… за убиец на скъпата ми съпруга.

Мис Марпл внимателно клъцна главичката на една увехнала роза и отвърна:

— Без съмнение то точно това е искало да ви накара да мислите.

— Но какво би могло да втълпи такава мисъл в главата на едно дете?

Мис Марпл се изкашля:

— Слушало е без съмнение какво говорят възрастните.

— Вие… Вие наистина ли искате да кажете, че другите хора също мислят така?

— Почти половината от жителите на Сейнт Мери Мийд.

— Но, мила моя, какво е могло да породи такава идея. Аз бях искрено привързан към жена си. На нея за съжаление не й се нравеше животът на село, както се надявах, че ще бъде, но абсолютно съгласие по всеки въпрос е недостижим идеал. Уверявам ви, усещам много силно нейната загуба.

— Вероятно. Ще ме извините, че ви го казвам, но с нищо не го показвате.

Мистър Спенлоу изпъна крехката си фигура в целия й ръст.

— Мила госпожо, преди много години четох за някакъв китайски философ, който спокойно продължил да бие гонг на улицата — често срещано забавление у китайците, — когато любимата му жена умряла. Неговата душевна сила направила голямо впечатление на хората от града.