Читать «Произшествие в „Сан Суси“» онлайн - страница 94

Той се наведе напред.

— Ние искаме да премахнем безредието и инертността. Подкупничеството и корупцията. Користолюбието и алчността. А в тази нова държава ви трябват хора като вас и вашия мъж — смели и находчиви, която са ни били врагове, но ще станат наши приятели. Ще се учудите, ако ви кажа колко много хора във вашата страна, а и в други, споделят нашите възгледи и вярват в нашите цели. Всички ние с общи устия ще създадем нова Европа — Европа на мира и напредъка. Постарайте се да разберете нашия идеал, защото, уверявам ви, именно този идеал…

Гласът му звучеше убедително, обаятелно. Наведен напред, той беше олицетворение на честен английски моряк.

Тапънс го гледаше и търсеше в главата си подходящи думи. Можа да изрови само нещо детинско и недодялано:

— Гъске, гъске миличка! — изтананика Тапънс…

II

Ефектът беше толкова магически, че просто я смая.

Хейдок скочи на крака, с поморавяло от гняв лице и за миг всяка прилика с добродушен английски моряк изчезна. Тапънс виждаше това, което Томи бе видял преди нея — разярен прусак.

Той я псуваше разюздано на немски. После, обръщайки на английски, закрещя:

— Жалка глупачка! Не разбирате ли, че с този отговор вие се осъждате безвъзвратно? Сега е свършено с вас — с вас и драгоценния ви съпруг.

Той извика високо:

— Ана!

В стаята влезе жената, която бе пуснала Тапънс. Хейдок пъхна пистолета си в ръката й.

— Не я изпускай от очи. Стреляй, ако стане нужда. И изхвръкна от стаята.

Тапънс гледаше умолително Ана, която стоеше пред нея с безстрастно лице.

— Наистина ли ще ме застреляте? — попита Тапънс.

Ана отговори спокойно:

— Излишно е да се опитвате да ме надхитрите. През миналата война убиха сина ми, Ото. Тогава аз бях на тридесет и осем години. Сега съм на шейсет и две, но не съм забравила.

Тапънс гледаше широкото, безстрастно лице. То й напомняше за полякинята, Ванда Полонска. Същата ужасяваща свирепост и решителност. Майчинство… неумолимо! Сигурно същото чувство изпитваха и много спокойни на вид жени из цяла Англия. Не може да се спори с „женска“ — с майка, лишена от рожбата си.

Някъде дълбоко в душата на Тапънс нещо се пробуди, някакъв натрапчив спомен, нещо, което знаеше още отначало, но не бе успяло досега да изплува ясно в съзнанието й. Соломон! Тук имаше нещо свързано със Соломон…