Читать «Произшествие в „Сан Суси“» онлайн - страница 9

Русият младеж със светлосините очи напусна салона, като направи на прага малък поклон.

Майор Блечли прекъсна повествованието си и смушка Томи в ребрата.

— Видяхте ли тоя, дето току-що излезе? Той е бежанец. Измъкнал се от Германия около месец преди началото на войната.

— Немец ли е?

— Да. Но не е евреин. Баща му си имал неприятности, задето критикувал нацисткия режим. Двама от братята му са там в концентрационни лагери. Тоя успял да се изплъзне навреме.

В същия момент Томи попадна в плен на мистър Кейли, който му заразправя надълго и нашироко за здравето си. Темата толкова увлече разказвача, че Томи можа да се отърве едва когато почти дойде време за лягане.

На другата сутрин Томи стана рано и слезе откъм лицевата част на сградата. Разходи се с бърза походка до кея и когато пое обратно по еспланадата, забеляза позната фигура, идеща от другата посока. Томи повдигна шапка.

— Добро утро — каза той вежливо. — Ъ-ъ… мисис Бленкънсоп, ако не се лъжа?

Наблизо нямаше никой, който да ги чуе. Тапънс отговори:

— За теб съм доктор Ливингстън.

— Ей богу, как попадна тук, Тапънс? — измърмори Томи. — Това е чудо… истинско чудо.

— Никакво чудо… просто ум.

— Собственият ти ум, предполагам?

— Предположението ти е правилно. Ти и твоят надменен мистър Грант имате нужда от урок.

— Не ще и дума — съгласи се Томи. — Е, хайде, Тапънс, кажи ми как успя. Просто изгарям от любопитство.

— Много просто. Щом Грант заговори за вашия мистър Картър, сетих се каква е работата. Разбрах, че няма да бъде някаква жалка канцеларска работа. Но по държането му познах, че няма да ми позволи да се бъркам. Затова реших да го надхитря. Когато излязох да донеса шери, прескочих до семейство Браун и се обадих по телефона на Морийн. Заръчах й да ми позвъни и обясних какво да каже. Тя изигра ролята си много добросъвестно — с такъв силен, писклив глас, че из цялата стая се чуваше какво говори. Аз също изиграх ролята си: престорих се на огорчена, угнетена, опечалена и изхвръкнах от стаята привидно разтревожена. Тръшнах вратата на антрето, но останах вътре, промъкнах се предпазливо до спалнята и открехнах междинната врата, скрита от високия скрин.

— И чу всичко?

— Всичко — потвърди Тапънс самодоволно.

Томи подхвърли укорително:

— И нищо не ми каза?

— Да, нищо. Исках да ви дам урок. На теб и на твоя мистър Грант.

— Мистър Грант не е мой, но трябва да призная, че ти наистина му даде урок.

— Мистър Картър не би постъпил с мен така некоректно — рече Тапънс. — Струва ми се, че разузнаването не е вече като в миналото.

Томи произнесе сериозно:

— Сега, когато се връщаме в него, то ще достигне предишния си блясък. Но защо името ти е Бленкънсоп?

— А защо пък не?

— Избрала си много особено име.

— То е първото, което ми дойде наум, плюс това е удобно за бельото.

— Какво искаш да кажеш, Тапънс?

— Заради Б-то, глупчо. Б като Бирсфърд, Б като Бленкънсоп. Извезано е на гащеризона ми. Патриша Бленкънсоп. Прудънс Бирсфърд. А ти защо си избрал Медоуз? Глупаво име.