Читать «Произшествие в „Сан Суси“» онлайн - страница 100

— А ти… ъ-ъ… харесваше ли го?

— Тони ли? Ами, не. Винаги ме е отегчавал. Извинявай, трябва да изтанцувам това.

И се понесе в обятията на един русокос младеж, комуто се усмихваше мило. Няколко минути Тапънс следи с очи въртящата се двойка, а после погледът й се отмести към един висок младеж в авиаторска униформа, който танцуваше с някаква стройна русокоса девойка.

— Знаеш ли, Томи — каза Тапънс, — според мен децата ни са много симпатични.

— Ето я Шийла — рече Томи.

Той стана да посрещне Шийла Переня, която идеше към масата им.

Тя беше облечена в смарагдовозелена вечерна рокля, която подчертаваше мургавата й хубост. Но тази вечер Шийла беше мрачна красавица, която поздрави домакина и домакинята малко кисело.

— Ето, дойдох, както обещах — заговори тя. — Но не мога да разбера защо ме поканихте.

— Защото те обичаме — отговори Томи с усмивка.

— Така ли? — каза Шийла. — Чудно ми е все пак. Аз се държах ужасно невъзпитано с вас.

Тя помълча и промърмори:

— Но съм ви признателна.

— Трябва да ви намерим добър кавалер за танците — каза Тапънс.

— Не искам да танцувам. Аз мразя танците. Дойдох само да се видя с вас.

— Кавалерът, когото поканихме, ще ти се хареса — рече Тапънс с усмивка.

— Аз… — подхвана Шийла, но се спря, защото видя, че Карл фон Дайним прекосява дансинга.

Шийла го гледаше като зашеметена. Промълви:

— Вие ли сте?

— Да, аз самият — отговори Карл.

Тази вечер Карл фон Дайним изглеждаше малко променен. Шийла го гледаше смутена. Гъста руменина обля бузите й.

Тя произнесе малко задъхано:

— Знаех, че ще ви оправдаят, но мислех, че ще ви държат в лагер за интернирани.

Карл поклати глава.

— Няма никаква причина да ме интернират. И продължи:

— Трябва да ми простите, Шийла, че ви заблуждавах. Знаете ли, аз съвсем не съм Карл фон Дайним. Приех това име по лични причини.

Той погледна въпросително Тапънс.

— Продължавайте — подкани го тя. — Разкажете й.

— Карл фон Дайним беше мой приятел. Запознах се с него в Англия преди няколко години. Подновихме връзката си в Германия малко преди войната. Тогава изпълнявах там специална задача за нашата страна.

— В разузнаването ли служехте? — попита Шийла.

— Да. Когато бях в Германия, започнаха да се случват странни неща. Веднъж-дваж едва се спасих. Плановете ми бяха известни там, където не трябваше да ги знаят. Усетих, че има нещо нередно и че „гнилотата“, ще си послужа с техния израз, бе проникнала дори в службата, за която работех. Някои от колегите ми ме бяха предали. Между Карл и мен съществуваше известна външна прилика (баба ми беше немкиня), затова подхождах за работа в Германия. Карл не беше нацист. Интересуваше се само от работата си — работа, с която и самият аз се занимавах: химически изследвания. Малко преди да избухне войната той реши да избяга в Англия. Братята му бяха пратени в концентрационни лагери. Смяташе, че ще срещне големи трудности при бягството си, но като по чудо всички тези трудности бяха отстранени. Когато ми спомена за това, малко се усъмних. Защо властите улесняваха изселването на фон Дайним от Германия, когато братята му и други негови близки бяха в концентрационни лагери, а самият той се намираше под подозрение заради антинацистките си убеждения? Изглежда, искаха да бъде в Англия по някаква причина. А моето положение ставаше все по-опасно. С Карл живеехме в една и съща къща и един ден за голямо мое огорчение го намерих мъртъв в леглото му. Той бе изпаднал в депресия и сложил край на живота си, оставяйки писмо, което прочетох и прибрах.