Читать «Двойно убийство» онлайн - страница 8

— Не е трудно да се помисли за всичко — каза мисис Оливър. — Бедата е там, че човек се сеща за прекалено много подробности, после всичко става твърде сложно, та се налага да се откажеш от някои от тях, което е доста неприятно. Сега ще минем оттук.

Поеха по криволичеща пътека, която отново ги изведе на реката, само че тук брегът бе по-висок. Излязоха между дърветата на поляна, където се издигаше малък павилион от пиластър с формата на храм. Пред него стоеше намръщен млад мъж, облечен в размъкнати вълнени панталони и риза в отровнозелен цвят. Той се извърна към тях.

— Мистър Майкъл Уейман, мосю Еркюл Поаро — представи ги мисис Оливър.

Младежът кимна небрежно вместо поздрав.

— Хората — мрачно каза той — строят на най-странни места! Ето като това тук например. Строено е само преди около година — доста красиво е и е съвсем в стила на къщата. Но защо тук? Подобни постройки са били издигнати, така че да се забелязват — „на видно място“, както са се изразявали, и до тях се е стигало по хубава затревена пътека отстрани с жълти нарциси. Докато тази клета дяволия е забутана сред дърветата и не се вижда отникъде, а за да се забелязва от реката, трябва да се отсекат най-малко двайсет дървета.

— Може би не е имало друго подходящо място — каза мисис Оливър.

Майкъл Уейман изсумтя.

— Върху затревения бряг край къщата — чудесна естествена среда за павилиона. Но не, тия богаташи са един дол дренки — нямат никакво естетическо чувство. Хрумнало му да си има „беседка“, както я нарича той, и си я поръчва. Чудел се къде да му я построят. Тъкмо тогава, както ми казаха, един огромен дъб бил повален от буря. Останало грозно петно сред дърветата. „О, ще оправим това местенце, като издигнем беседка“, решил глупакът му с глупак. Те, разните му градски глупаци, само за това мислят, как да пооправят нещичко! Учудвам се, че не е насадил лехи с червено мушката и телефончета около цялата къща! Хора като него не бива да притежават такива имения!

Младият мъж изглеждаше доста разпален.

„Този момък — помисли си Поаро — със сигурност не обича сър Джордж Стъбс.“

— Основата е бетонна — продължи Уейман. — А почвата отдолу е песъчлива и се сляга. Има пукнатини навсякъде и скоро ще стане опасна… Най-добре е да се събори и да се издигне отново върху площадката до къщата. Такава е моята препоръка, но твърдоглавият стар глупак не ще и да чуе.

— А залата за тенис? — попита мисис Оливър? Младият мъж стана още по-мрачен.

— Той иска някаква китайска пагода — простена архитектът. — С дракони, моля ви се! Само защото лейди Стъбс се докарва с китайски шапки, модел кули. И кой ще бъде архитектът? Хората, които искат да построят нещо красиво, нямат пари, а ония, които имат средства, искат неща, които са направо ужасни!

— Съчувствам ви напълно — тъжно подхвърли Поаро.

— Джордж Стъбс! — сърдито продължи архитектът.

— За какъв се мисли той? По време на войната се крил на някакво топло местенце в Адмиралтейството в безопасните дебри на Уелс, но си пуснал брада, за да си помислят хората, че се е сражавал във флота, поне така говорят. Фрашкан е с пари — наистина!