Читать «Двойно убийство» онлайн - страница 6

— Ясно — рече Поаро. — Да, това е метод, който… Предложили са ви нещо доста грубо и нелепо, но не то е било главното. Целта им всъщност е била някаква дребна, второстепенна промяна. Това ли искахте да кажете?

— Точно това — потвърди мисис Оливър. — Разбира се, може и да си въобразявам, макар че едва ли, но нито една от подробностите не е от значение. Затова съм разтревожена, как ли да се изразя — от особената атмосфера.

— Кой ви предложи да направите промените?

— Различни хора — отвърна мисис Оливър. — Ако беше само един човек, щях да бъда по-сигурна. Но не бе само един, макар да смятам, че в дъното стои един човек. Тоест един човек, който действа чрез други, нищо неподозиращи хора.

— Имате ли представа кой е той? Мисис Оливър поклати глава.

— При, всички положения е много умен и предпазлив — каза тя. — Може да е всеки от тях.

— Кои са тези „те“? — настоя Поаро. — Действащите лица сигурно не са много на брой?

— Сър Джордж Стъбс — започна да изрежда мисис Оливър, — собственикът на имението. Богат, простоват и ужасяващо глупав извън гешефтите си, където, струва ми се, е много обигран. Лейди Стъбс — Хати, двайсетина години по-млада от него, доста хубава е, но е тъпа като гъска, всъщност смятам, че е малоумна. Омъжила се е за него заради парите му, естествено, и не мисли за нищо друго освен за дрехи и бижута. После идва Майкъл Уейман — той е архитект, младичък и с приятна външност, но по някакъв странен артистичен начин. Той проектира зала за тенис на сър Джордж и прави ремонт на беседката му.

— Беседка ли? Какво, маскен бал ли ще правят?

— Не, това е някаква архитектурна приумица. Павилионче, което прилича на храм — бяло, с клони. Вероятно сте ги виждали в увеселителните паркове. После идва мис Бруис — тя е нещо като секретарка и икономка, върти домакинството и отговаря на писмата, много неприветлива и експедитивна. И накрая, хората, които живеят наоколо и идват да помагат. Едно младо семейство, наело вила край реката — Алек Леги и съпругата му Сали. И капитан Уорбъртън, доверено лице на Мастъртън. И, разбира се, Мастъртънови и старата мисис Фолиът, която живее в някогашната къщичка на пазача. Семейството на съпруга й е притежавало навремето Нейс. Но всички или са измрели, или пък са били убити във войните, а тъй като са се натрупали много разходи по погребенията, последният наследник е продал имението.

Поаро се замисли върху списъка на действащите лица, но засега имената не му говореха нищо. Той се зае отново с основния въпрос.

— На кого му хрумна да организирате „Търсене на убиец“?

— Мисля, че на мисис Мастъртън. Тя е съпруга на местния депутат и умее да организира добре нещата. Именно тя е убедила сър Джордж да направят празника тук. Години наред имението е било пусто, та за това решила, че хората с удоволствие ще си платят да го видят.

— Не виждам нищо ненормално — отсъди Поаро.

— Всичко изглежда в реда на нещата — настоя мисис Оливър, — но не е. Повтарям ви, мосю Поаро: има нещо гнило.