Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 85

След различни други въпроси мистър Филипс попита:

— Спомняте ли си през месец юни да е пристигал колет за мистър Лорънс Кавендиш от фирмата Парксънс?

Доркас поклати глава.

— Не си спомням, сър. Може и да е имало, само че мистър Лорънс го нямаше у дома през част от юни.

— В случай, че в негово отсъствие пристигне колет за него, какво се прави обикновено?

— Оставя се в стаята му или се препраща там, където се намира той.

— Вие ли правите това?

— Не, сър. Оставям го на масата в преддверието, а по-нататък мис Хауърд се занимава с тези неща.

Призоваха Ивлин Хауърд и след като я разпитаха по други пунктове, зададоха й въпроса за колета.

— Не си спомням. Много колети идват. Не си спомням някой по-особен.

— Не знаете дали е бил препратен до мистър Лорънс Кавендиш в Уелс или е бил оставен в стаята му?

— Не вярвам да сме му го препращали. Щях да помня.

— Да предположим, че пристига колет за мистър Лорънс Кавендиш, който след това изчезва — ще забележите ли липсата му?

— Не, едва ли. Бих си помислила, че някой се е погрижил за него.

— Струва ми се, мис Хауърд, че вие сте намерили този лист опаковъчна хартия, нали така? — Той вдигна ръката си, в която държеше същия прашен лист, изследван от нас с Поаро в малката дневна.

— Да, така е.

— Кое ви накара да го търсите?

— Белгийският детектив, дето е нает да разследва случая, ме помоли за това.

— И къде, в крайна сметка, го открихте?

— Върху един гардероб.

— Върху… върху един гардероб?

— Ами… да.

— Сама ли го намерихте?

— Да.

— Тогава трябва да знаете точно къде сте го намерили?

— Да, беше върху гардероба на задържания.

— Това вече е нещо друго.

Служител на театралните костюмиери Парксънс удостовери, че на 29 юни те са изпълнили заявката на мистър Л. Кавендиш и са му изпратили един брой черна брада. Брадата била поръчана с писмо, в което имало приложен пощенски запис. Не, не са запазили писмото. Всички сделки били вписвани в техните книги. Изпратили са брадата на адреса, посочен в заявката — „L. Cavendish, Esq., Styles Court“.

Сър Ърнест Хевиуедър се надигна замислено.

— От къде беше написано писмото?

— От Стайлс Корт.

— От същия адрес, на който изпратихте колета?.

— Да.

В следващия момент сър Ърнест Хевиуедър се нахвърли върху него като някакъв хищник:

— Откъде знаете?

— Н-н-е… не разбирам.

— Откъде знаете, че писмото е дошло от Стайлс? Забелязахте ли клеймото?

— Не, но…

— А, значи не сте видели клеймото! И все пак твърдите съвсем уверено, че е дошло от Стайлс. Всъщност клеймото може да е било и от някъде другаде, така ли?

— Д-д-а.

— Всъщност писмото, макар и написано на гербова хартия, може да е било пуснато от друго място, нали? Например от Уелс?

Свидетелят призна, че това е възможно и тогава сър Ърнест Хевиуедър даде знак, че е удовлетворен.

Елизабет Уелс, втората прислужница в Стайлс, заяви как при лягане си спомнила, че е залостила външната врата отвътре, вместо само да я заключи, както я е бил помолил мистър Ингълторп. Тя веднага слязла долу, за да поправи грешката си. Понеже дочула някакъв лек шум откъм западното крило, надзърнала по коридора и видяла мистър Джон Кавендиш да чука на вратата на мисис Ингълторп.