Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 5

— Вие имате професията на военен, така ли, мистър Хейстингс?

— Не, преди войната работех в Лойдс.

— А възнамерявате ли да се върнете пак там, когато свърши?

— Навярно. Или там, или ще започна всичко отначало.

Мари Кавендиш се наведе напред:

— Какво в действителност бихте избрали като професия, ако можехте да следвате влечението си?

— Ами… зависи.

— Нямате ли някакво тайно хоби? — попита тя. — Кажете ми, привлича ли ви нещо? Всеки го тегли нанякъде, и то все към абсурдни неща.

— Ще ми се присмеете.

Тя се усмихна.

— Навярно.

— Ами… винаги тайно ми се е искало да стана детектив!

— Истински? Скотланд ярд? Или Шерлок Холмс?

— О, Шерлок Холмс, разбира се. Но вижте какво, това ме влече съвсем сериозно и много силно. Преди време в Белгия срещнах един прочут детектив и се запалих от него. Той е едно чудесно дребно човече. Казваше, че добрата детективска работа е просто въпрос на метод. И моята система е изградена върху това — макар и да не съм направил кой знае какво досега. Той е забавно човече — голямо конте, но с чудесен ум.

— Харесвам добри детективски истории — обади се мис Хауърд. — Ама пишат и много боклук. Престъпникът в последната глава. Да объркват всички. В живота веднага ще се сетиш още отначало.

— Има много неразкрити престъпления — отвърнах аз.

— Не говоря за полицията, а за тези, дето са замесени. Семейството. Тях не можеш излъга. Те ще се сетят.

— Значи — казах аз удивен — вие смятате, че ако край вас стане престъпление, да кажем убийство, вие веднага ще можете да посочите убиеца?

— Ами да. За доказване пред адвокатите може и да не стане, но съм сигурна, че ще го позная. Ще го усетя с върха на пръстите си, ако се приближи към мен.

— Може да е и „тя“ — подхвърлих аз.

— Може. Но убийството е насилие. По подхожда на мъж.

— Не и когато става въпрос за отровителство — стресна ме звънкият глас на мисис Кавендиш.

— Вчера доктор Бауърстейн разказваше, че понеже по принцип медицинският персонал не познава по-редките отрови, вероятно има безброй неподозирани случаи на отровителство.

— Що за мрачна тема за разговор, Мари! — извика мисис Ингълторп. — Чувствувам се така, сякаш някой се разхожда върху гроба ми. О, ето я и Синтия!

Девойка в униформа на доброволка от медицинските части притича през ливадата.

— Днес закъсняваш, Синтия. Това е мистър Хейстингс — мис Синтия Мърдок.

Синтия Мърдок беше свежо младо създание, изпълнена с живот и енергия. Тя отметна малката си униформена шапчица и аз се възхитих от едрите къдрици на кестенявата й коса, както и от изящната бяла ръка, която тя протегна за чая си. Ако очите и миглите й бяха тъмни, тя можеше да минава за красавица.

Настани се на земята, близо до Джон, а когато й подадох чинийка със сандвичи, тя ми се усмихна мило.

— Седнете тук долу, на тревата. Толкова е хубаво.

Подчиних се и подгънах колене.

— Работите в Тадминстър, нали, мис Мърдок?

Тя кимна.

— Изкупувам си греховете.

— Значи ви тормозят там? — попитах я на шега.

— Само да се опита някой! — извика тя с достойнство.

— Моя братовчедка също работи в болница — отбелязах аз. — Тя изпитва ужас от „сестрите“.