Читать «Аламбай или тайните на изкуството» онлайн - страница 7

— Следователно аз играя ролята на съдбата — опитах се да се пошегувам.

— Все пак я допълваш. Как се казваш?

— Алфа-Омега — казах му прякора си аз или по-точно псевдонима, с който бях известен навсякъде.

— Чувал съм за тебе — отговори сухо той и добави с лека ирония: — Виждам, че параграф шести е хвърлил големия си коз. — И понеже големият коз мълчеше замислен, Алам попита: — Как се чувстваш?

Откровено казано, не се чувствах зле. Можех да си представя, че съм си у дома, защото продължавах да живея в невидим град. Не се преместихме в някой от градовете на Аламбай само по вина на съпругата ми, която по отношение на урбанистиката е толкова разумна или консервативна, че възприема модата една година след като е отминала. Така че през прозрачните стени виждах само въздух. Но за разлика от помещението, в което се намирах сега, стените на моя апартамент стават невидими само когато пожелаем, а мебелите са обикновени, тоест видими.

— Защо мълчиш? — чух гласа му. — Нали и ти си роден в невидим град?

— Да, в Големия Швайцер, разположен в центъра на Африка.

— Аз пък съм се родил тук, в този огромен стар червей, който се проточва от едното море до другото. И трябва да признаем, че има очевидна социална разлика. Защото това е вярно: аз бях дете на бедни хора. Напразно би било да твърдиш, че думата „бедни“ вече няма значение, да ми изреждаш исторически примери и да ми доказваш, че в сравнение с не знам кой си благородник отпреди няколко столетия съм живял по-добре. Това са глупости. Аз използвам думата „бедни“ в съвременното й значение. Признавам, че днешното човечество има по-справедливи разбирания за разпределението на благата. Всеки посвещава на обществото таланта и труда си, а в замяна на това получава всичко, което му е необходимо лично на него, за да се развие изцяло. Нямам възражения против тази процедура. Тя е естествена и справедлива. Ако един мъж и една жена са посредствени, те си остават за цял живот непридирчиви хора, защото нямат нужда от повече, но ако синът им е гениален, той ще влезе в редиците на именитите личности. Това е една даденост, против която не бива да въставаме. Моите родители се числяха към незабележителните хора.

Гласът му беше спокоен, ясен, но в противовес на изречените думи изглеждаше тъжен и дори съдържаше скрита ярост, насочена по-скоро срещу света, отколкото срещу мене. Запазих самообладание и пуснах микромагнетофона, монтиран в един от зъбите ми; сега слушах с полуотворена уста, за да стане записът по-ясен.

— Ще ми възразиш, че вече никой не страда от глад, от студ, от бури — продължи той едностранния си спор, че тези гигантски градове-гъсеници са удобни и че и най-смиреният простосмъртен на планетата получава срещу скромния си труд безброй апарати, които биха предизвикали завист дори у императорите от миналото. Това е безсмислица! Смяташ ли, че наемният роб от времето на капитализма се е утешавал с факта, че за разлика от него Александър Велики не е имал телевизор, че Карл V не е употребявал сапун, а Наполеон е нямал автомобил.