Читать «Аламбай или тайните на изкуството» онлайн - страница 2

Изчезването на Байконур съвпадна с освобождаването му. Несъмнено председателят на Управлението на световната безопасност и някои от подчинените му знаеха мястото, където се намираше понастоящем Байконур, но не желаеха да кажат адреса му и никой не можеше да ги застави да го направят.

А ето че мене ме изпратиха да издиря Алам и дори да водя с него разговор, чрез който обществеността да узнае как е създал революционната си архитектура. С тази задача ме натовари секретарят на отдела за международна информация; повика ме и ми каза:

— Алфа-Омега (името ми е Алфонс Омез и оттам иде прякорът ми), ти си най-подходящ да разкъсаш тайнственото було около случая „Аламбай“. Обществеността на нашите планети има правото да узнае същността на тази изумителна слава.

— Знам… Параграф пети от Кодекса на демокрацията. Да опитам ли в Управлението на световната безопасност?

— Не. Потърсихме съдействие от ръководителя на този най-висок форум. Но той не пожела да ни каже къде се намира Байконур.

— Тогава не виждам какви изгледи за успех имам аз — измърморих с досада. — Вярно е, че съществува и параграф шести, който дава право на всеки човек на собствени разноски да изследва някаква планетна загадка. А в замяна на това параграф седми дава власт на администрацията да защищава неприкосновеността на тези тайни. Така че борбата никак няма да е равна…

Секретарят ме погледна с иначе кротките си очи, които ме пронизаха заплашително със злобен блясък, и ми рече най-любезно:

— Не си случаен човек. Освен това ще имаш на разположение изцяло нашия отдел. Ти си най-добрият репортьор на Земята. Кой летя в ледения въздух на Юпитер с първата експедиция, макар че беше забранено да летят други хора освен екипажа? Кой откри…

— Бях по-млад тогава…

— Но пък сегашната задача е по-лека.

Засмях се:

— По-лека ли? Да издиря човек, скрит сред седемдесет милиарда души, които са пръснати на пет планети. Предполагам, че се шегуваш.

— Неотдавна ти ми поиска да ти предоставим средства, за да се занимаваш три месеца на планетата Плутон с не знам какви палеоастронавтски щуротии…

— Страшно интересна тема!

— Възможно е, но не чак толкова, че да оправдае прекомерните разходи…

— Разбрах — отвърнах студено. — Искаш да сключим договор.

— Не съм се съмнявал, че ще ме разбереш — весело приключи разговора секретарят. — Параграф шести трябва да победи параграф седми.

Противопоставих се при преговорите със секретаря, защото имах други намерения. В същност той каза истината, когато ме нарече репортьор номер едно. Не държа това название да се свързва с литературните ми способности, но по отношение на успеха нямах равен.

Впрочем аз преувеличих, като споменах за седемдесетте милиарда обитатели на Слънчевата система. Моят метод се основаваше на дедукцията, пък и началникът ми знаеше, че така ще постъпя. В своята над двадесетгодишна практика съм се срещал с безброй влиятелни хора, които можеха да ми направят тази услуга, преди всичко защото в същност ставаше дума за интересите на човечеството.