Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1142

34. По Своето милосърдие Той ще избави остатъка от Моя народ — ония, които са се запазили в Моите предели, и ще ги зарадва, докле настане краят — съдният ден, за който ти бях казал отначало.

35. Такъв е сънят, който ти видя, и такова е значението му.

36. Само ти бе достоен да знаеш тая тайна на Всевишния.

37. Всичко това, що видя, напиши на книга и остави на скрито място;

38. и научи на него мъдрите от народа си, чиито сърца намериш способни да възприемат и да пазят тия тайни.

39. А ти остани тука още седем дена, за да ти се покаже онова, което ще бъде угодно на Всевишния да ти покаже“. И си отиде от мене.

40. Когато, след като изминаха седемте дена, целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички от малко до голямо и, като дойдоха при мене, казаха ми:

41. „с какво прегрешихме против тебе? и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място?

42. От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светило на тъмно място и като пристанище и кораб, избавен от буря.

43. Нима са малко бедите, които ни постигнаха?

44. Ако ни оставиш, по-добре щеше да бъде за нас да бяхме изгорели, когато горя Сион,

45. защото ние не сме по-добри от ония, които там измряха“. И плакаха те с висок глас. Като им отговарях, аз казах:

46. „надявай се, Израилю, и не скърби, доме Иаковов,

47. защото Всевишният ви помни, и Силният не ви е забравил в бедите.

48. И аз не съм ви оставил и не съм си отишъл от вас, но дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да прося милосърдие за унизената ваша светиня.

49. Сега нека всеки отиде у дома си, и аз ще дойда при вас след тия дни“.

50. И народът си отиде в града, както му казах.

51. Аз пък останах на полето седем дена, както ми беше заповядано, и се хранех през тия дни само с полски цветя, и тревата ми беше храна.

Глава 13.

1. След седем дена видях през нощта сън:

2. ето, от морето се подигна вятър, за да раздвижи всичките му вълни.

3. Аз гледах — и ето, излезе силен мъж с небесно воинство, и накъдето и да обръщаше лицето си, за да погледне, всичко, що се виждаше под него, трепереше;

4. и накъдето да отиваше гласът из устата му, разгорещяваха се и се топяха всички, които чуваха гласа му, както се топи восък, кога усети огън.

5. След това видях: ето, събра се безбройно множество люде от четирите небесни ветрове, за да надвият на тоя мъж, който бе се дигнал от морето.

6. Видях, — и ето, той си извая голяма планина и полетя на нея.

7. Аз се мъчих да видя страната или мястото, отдето бе изваяна тая планина, но не можах.

8. След това видях, че всички, които бяха се събрали да го победят, много се уплашиха, но пък се одързостиха да воюват.

9. А той, когато видя, че множеството устремно иде, не дигна ръка, ни копие държеше, нито някакво военно оръжие;

10. но само, както видях, той изпущаше из устата си като че ли огнен лъх и из устните си — като че ли пламенно дишане и от езика си пущаше искри и бури, и всичко това се сля в едно: и огнен лъх, и пламенно дишане, и силна буря.

11. И устремно нападна той това множество, което се бе приготвило да се срази, и изгори всички, тъй че от безбройното множество нищо се не видя, освен прах, и само дъх от дим; видях това и — страх ме обзе.