Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1127

12. Човеците тогава ще се надяват — и няма да постигат желаното; ще се трудят — и пътищата им не ще се оправят.

13. За тия личби ми е позволено да ти кажа, и ако отново се помолиш и поплачеш, както сега, и постиш седем дни, ще чуеш още повече от това.

14. И аз се свестих, — и тялото ми силно трепереше, и душата ми изнемогна, като че изчезваше.

15. Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи ме и на нозе изправи.

16. И на втората нощ дойде при мене Салатиил, народният вожд, и ме попита: „де си бил, и защо лицето ти е печално?

17. Нима не знаеш, че тебе е поверен Израил в земята на преселението му?

18. Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй, както пастир — стадото си, в ръце на лукави вълци“.

19. Тогава му казах: „махни се от мене и не се приближавай до мене“. И той като чу това, отстрани се от мене.

20. Пък аз постих седем дена, стенейки и плачейки, както ми бе заповядал ангел Уриил.

21. И след седемте дена помислите на сърцето ми пак бяха за мене много тежки;

22. но душата ми прие дух да разбира, и аз отново наченах да говоря пред Всевишния

23. и казах: „о, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;

24. от целия земен кръг Ти Си избра само пещерата, и от всички цветя по вселената Ти Си избра само крина;

25. от всички морски бездни Ти Си напълни един източник, а измежду всички съградени градове Ти Си освети само Сион;

26. от всички сътворени птици Ти Си наименува само гълъбицата, и от всички сътворени добитъци Ти Си избра само овцата;

27. измежду всички многобройни народи Ти Си придоби един народ и го възлюби, даде му съвършен закон.

28. Но сега, Господи, защо предаде единия на мнозина, и на един корен насади други издънки и разсея единствения Си народ между много народи?

29. И потъпкаха го ония, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети.

30. И ако Ти вече силно си намразил Твоя народ, нека той се наказваше от Твои ръце“.

31. Когато произнасях тия думи, пратен ми бе Ангелът, който беше дохождал при мене по-преди нощем,

32. и ми каза: „чуй ме — аз ще те науча; слушай ме — и аз ще ти кажа още повече“.

33. „Говори, казах аз, господарю мой“. И той ми каза: „ти си отишъл много далеч с любопитния си ум за Израиля; нима ти повече го обичаш от Оногова, Който го е сътворил?“

34. „Не, господарю мой, отговорих аз, но говорих от голяма скръб. Моята вътрешност ме мъчи всеки час, когато аз се стремя да постигна пътя на Всевишния и да изследвам поне част от Неговия съд“.

35. Той отговори: „не можеш“. — „А защо, господарю мой? попитах аз. По-добре би било, да се не бях родил, и майчината ми утроба да бе ми станала гроб, нежели да гледам угнетението на Иакова и изнурението на Израилевия род“.

36. И той ми каза: „изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки и съживи изсъхналите цветя;

37. отвори заключените хранилища, изведи ми затворените в тях ветрове и покажи ми образа на гласа, — и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш“.