Читать «Хари Потър и затворникът от Азкабан» онлайн - страница 201

* * *

Когато експрес „Хогуортс“ потегли от гарата на другата сутрин, Хърмаяни изненада Хари и Рон с една новина.

— Сутринта преди закуска отидох да поговоря с професор Макгонъгол. Реших да се откажа от мъгълознанието.

— Но ти си изкара изпита с триста и двайсет процента! — учуди се Рон.

— Е, да — въздъхна Хърмаяни, — но няма да мога да издържа така още една година. Този времевърт направо ме подлуди. Върнах им го. Без мъгълознанието и без пророкуването ще имам и аз нормална програма.

— Още не мога да повярвам, че не ни беше казала за времевърта — намръщи се Рон. — А уж сме ти _приятели_…

— Бях обещала да не казвам на никого — строго му отвърна Хърмаяни.

В този момент тя погледна към Хари, който не откъсваше очи от изчезващия зад планината „Хогуортс“. Цели два месеца нямаше да го вижда…

— О, горе главата, Хари! — опита се да го ободри тя.

— Нищо ми няма — побърза да каже Хари. — Просто си мислех за ваканцията.

— И аз точно това си мислех — каза Рон. — Хари, трябва да ни дойдеш на гости. Ще говоря с мама и татко и ще ти се обадя. Вече знам как да си служа с фейлетона…

— Казва се телефон, Рон — поправи го Хърмаяни. — Всъщност ти трябва да посещаваш часовете по мъгълознание догодина…

Рон се направи, че не я чува.

— Това лято е финалът за Световната купа по куидич. Какво ще кажеш, а? Като дойдеш при нас, непременно ще идем да го гледаме! На татко обикновено му дават билети от службата.

Това предложение успя да повдигне духа на Хари.

— Чудесно… Обзалагам се, че Дърсли ще са много доволни да ме няма… Особено след онова, което направих с леля Мардж…

Вече поразвеселен, Хари изигра с Рон и Хърмаяни няколко игри с избухващите карти, а като пристигна магьосницата със закуските, си купи много неща, но в никое от тях нямаше шоколад.

Чак късно следобед се появи нещо, което го направи истински щастлив.

— Хари! — внезапно се обади Хърмаяни, която надничаше зад рамото му. — Погледни към прозореца!

Хари се извърна и се взря навън. Нещо мъничко и сиво ту се появяваше, ту се скриваше от външната страна на стъклото. Той стана, за да види по-добре и забеляза дребна сова, носеща писмо, което беше твърде голямо за нея. Птичката бе толкова малка, че въздушната струя покрай влака я блъскаше и премяташе насам-натам. Хари веднага свали прозореца, протегна ръка и я улови. Беше като много пухкав снич. Внесе я внимателно вътре. Тя пусна писмото върху седалката на Хари и закръжи из купето, явно много доволна, че си е изпълнила задачата. Хедуиг прищрака с човка доста високомерно и неодобрително. Крукшанкс се понадигна от мястото си, следейки совата с големите си жълти очи. Рон забеляза това и я грабна, за да не й се случи нещо.

Хари взе писмото. Беше адресирано до него. Той отвори плика и възкликна:

— От Сириус е!

— Наистина? — развълнуваха се Рон и Хърмаяни. — Чети на глас!

Драги Хари,

Надявам се да получиш това писмо, преди да пристигнеш при леля си и вуйчо си, защото не знам дали са свикнали да получаваш поща по сова.

Бъкбийк и аз се крием, но няма да ти кажа къде, да не би писмото ми да попадне в чужди ръце. Нямам особено доверие на тази сова, но не можах да намеря по-добра, а тя прояви голямо желание да свърши работата.

Предполагам, че дименторите още ме търсят, но няма вероятност да ме намерят тук. Смятам в скоро време да направя така, че няколко мъгъли да ме видят далеч от „Хогуортс“, за да бъде вдигната охраната на замъка.

Има нещо, което не успях да ти кажа по време на кратката ни среща. Аз ти изпратих „Светкавицата“…