Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 42

— Но той е дипломатически пратеник! — възкликна Ранулф, хем уплашен, хем поласкан от вниманието на краля.

— Ами тогава ще стане мъртъв дипломатически пратеник — усмихна се сухо кралят. — Не ти казвам буквално да му вземеш главата. Ще се задоволя и само да умре при някаква злополука. Знаеш ли какво е «злополука», мастър Ранулф?

— Да, твое величество.

— Браво — кралят се усмихна и заби още по-надълбоко пръста си. — Защото, ако се провалиш, може и на теб да ти се случи някоя злополука.

Четвърта глава

Свободната воля се запазва при всякакви случаи.

Роджър Бейкън, Opus Maius

Камбаната на параклиса в замъка биеше за погребение, докато Корбет, придружен от Ранулф и Чансън, премина през зейналата порта, по подвижния мост и изчезна във вихрушката, която вече бе започнала да покрива със сняг тревата и шубраците около замъка. Ранулф беше разбудил грубо Чансън, развика му се да си обува ботушите и да слезе при конюшните възможно най-скоро. На Чансън, разбира се, му отне цяла вечност да се разсъни. Ранулф трябваше да му обуе ботушите, като не обръщаше внимание дали левият ботуш е на десния крак, или не, после го завлече за врата по стълбите, избута го през двора, без да обръща внимание на плачливите вайкания на Чансън и недоумяващите погледи, които им хвърляха срещнатите обитатели на замъка. Корбет ги чакаше в конюшните със закопчано наметало, а главата и лицето му бяха скрити под голямата качулка.

— Знаех си, че трябва да почакам — промърмори той.

Ранулф промърмори нещо неприлично под носа си и помогна на Чансън да оседлае конете. Сега вече бяха в откритите околности и Ранулф усети как страхът започва да пълзи из тялото му. Той смушка коня и се изравни с Корбет:

— Сър Хю, защо излязохме вън от замъка?

— Вече ти казах — гласът на Корбет звучеше глухо под качулката. — Скоро ще се превърнем в затворници. Искам да знам къде се намираме.

Страхът на Ранулф се смени със смразяващо неприятно чувство.

— От какво се страхуваш, сър Хю?

— Загрижен съм — Корбет дръпна поводите, цъкна с език и поклати глава. — Защо фламандските пирати се навъртат тук по средата на зимата? Вярно е, че има лесна плячка, но…