Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 129

Излязоха на полянката, където беше домът на Уолдъс въглищаря — хижа от измазан с глина плет, скрита зад ограда от разкривени колове. Хорхаунд спря. Обикновено миризмата на дървени въглища беше силна и светлината се процеждаше зад капаците, но сега всичко беше тихо, студено и черно. Хорхаунд прескочи оградата и внимателно заобиколи малките зеленчукови лехи. Вратата беше отворена и вътре нямаше никой. Обзе го страх, прииска му се да се махне оттам. Уолдъс го нямаше. Хорхаунд потръпна. Ако въглищарят беше отишъл в гората, то поне светлокосата му жена щеше да остане тук, нали?

Минаха покрай ямата за въглища. На края на полянката нещо висеше, заплетено в гъсталака. Хорхаунд го взе. Беше заешка кожа, току-що одрана, та кръвта още блестеше. Беше захвърлена там като някакъв боклук. Че кой би направил такова нещо? Зайците се срещаха рядко и за тях плащаха добре. Кой беше достатъчно умел да улови животното, а после да захвърли кожата му? Хорхаунд приклекна, почисти кожата в снега, сгъна я старателно и я сложи в торбата си. Останалите наблюдаваха внимателно.

— Защо ще хвърлят хубава заешка кожа? — попита Хемлок. — Дори сър Едмънд би я използвал, а той е видял много нещо. Някога бях войник в замъка — Хемлок не можа да устои на възможността да се изперчи. — Лейди Катрин каза, че когато била в Париж, не го знам това къде е, ама било голям град, дори роклите на дамите били поръбени със заешка кожа.

— Остави това! — Ратсбейн , нисък човек с лукаво изражение пристъпи напред. — Подушвам пушек — Ратсбейн подуши във въздуха със заострения си нос. — Храна! — измуча той от удоволствие.

— Трябва да е Уолдъс — Хорхаунд се довери на изостреното обоняние на Ратсбейн.

Те забързаха по тясната пътека, която се виеше между дърветата. Хорхаунд зърна светлина от огън в далечината. Като се придържаше към дърветата, той се приближи до едно сечище и се загледа към покритата със сняг поляна. В средата й припукваше огън точно където земята се издигаше, за да се спусне после от другата страна. Зърна прегърбената фигура на Уолдъс, но къде беше жена му със свилената коса? И защо Уолдъс седеше така неподвижно? Милкуърт си проби път напред.