Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 208

Кланси знаеше всичко това, но не искаше да се издаде. Плановете му за бързо грабване на паричната награда и последващо изчезване не включваха замесването му със закона, или Джентри. По-добре Лидия и Кларк да му съобщяха новината за смъртта на дъщеря му. Щеше да се направи на луд и за скъпоценностите. Още тази нощ щеше да ги зарови на потайно място. И утре Лидия само щеше да си усложни положението, ако им кажеше за тях. И когато всичко приключеше, щеше да си разчисти сметките с Лидия заради хубавия й съпруг, когото тя толкова обожаваше. Според Кланси тя имаше да се издължава за всичките злини, които му беше причинила. Но сега вече той щеше да има грижата малката му сестричка да си плати цялата сметка.

Когато се наложеше, Кланси можеше да бъде добър актьор. И реакцията му беше най-малко очакваната от двамата мъже. Той избухна в силен смях.

— Женен за дъщеря ти, а? Е, малко ми е трудно да ти го разкажа, Джентри, но аз съм по следите на тоя човек, щото отмъкна моята жена. Твърди, че тя била женена за него, и че онова малкото било негово, а не моето. Не съм чувал за никаква друга жена около него.

— Само си губим времето — изсумтя Джентри, без дори да удостои с поглед Кланси. Той се обърна към Мейджърс. — Този тук очевидно не знае дори за какво говори. Пиян е като свиня.

Този път беше ред на Кланси да излети над масата.

— Търсиш един мъж на име Сони Кларк, нали? Който сега е Рос Коулман, нали? Е, той е тук, само на миля от града. Днес имах малък разговор с моята, когато ги открих. Успях да я вразумя. — Той премляска и примига с мръсно наслаждение. — Много сочно парче е булката ми. Тая нощ ще го позанимава добре, докато успея да се върна при нея с човек на закона.

Един час по-късно се разделиха. Когато Кланси се отдалечи на значително разстояние, Джентри се обърна към Мейджърс.

— Нали не говореше сериозно, че ще изчакаме до сутринта да ни заведе при тях? — възкликна Джентри безсилен да се сдържа повече, когато Мейджърс се отправи към стълбите.

— Казах точно това, което исках да кажа. Не искам да го атакуваме през нощта, защото може много лесно да ни се измъкне.

— Ние ще го изненадаме.

— Изненадата ще бъде пълна сутринта. Както ни обясни Ръсел, Кларк не подозира нищо.

— Той е направил нещо с Виктория — прошепна Джентри със скърцане на зъби, макар че фоайето на хотела беше опустяло, ако не се броеше сънливия администратор зад преградата. — Ръсел не знаеше нищо за нея. Ще позволиш на Кларк да се измъкне, докато аз не знам все още нищо за дъщеря си? — Гласът му се извиси, а с него и гневът му. — Е, добре, трябва да ти кажа, че ми писна от постоянните ти предпазни мерки. Изобщо нямам намерение да чакам до сутринта. Тръгвам още сега подире му…

Нещо го шибна и го завъртя. Мейджърс не беше висок, или силен като него, но въпреки пенсионната си възраст, беше много жилав и изненадата беше на негова страна. Той стисна заканително другия мъж.