Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 98

И когато люлеещите се врати на «Хълкър, Булък и сие» се затвориха зад мистър Седли, мистър Куил, касиерът (чието благородно занимание беше да раздава новички банкноти от едно чекмедже и суверени от една медна кутия), намигна на мистър Драйвър, чиновника вдясно от него. Мистър Драйвър също намигна.

— Няма вече — прошепна мистър Драйвър.

— На никаква цена — каза мистър Куил. — Мистър Джордж Озбърн, в какви банкноти ще искате сумата, сър? — Джордж натъпка жадно една пачка банкноти в джобовете си, като още същата вечер плати на Добин в полковата столова петдесет лири стерлинги.

Същата тази вечер Амелия му написа дълго и много нежно писмо. Сърцето й преливаше от нежност, но то все още предчувствуваше нещо лошо. «Защо мистър Озбърн хвърляше такива мрачни погледи?» — питаше тя. Да не би да са възникнали някакви недоразумения между неговия и нейния татко?… Клетият й татко се върнал от Сити толкова унил, че всички вкъщи се разтревожили за него. С една дума, тя беше изпълнила четири страници с любов, опасения, надежди и лоши предчувствия.

— Клетата малка Еми, милата малка Еми! Колко много ме обича! — каза си Джордж, като преглеждаше писмото. — И, ох, божичко, какво главоболие ми причини този пунш! Наистина, клетата малка Еми!…

Глава XIV

Мис Кроли у дома си

Горе-долу по същото време пред една много уютна и добре разположена къща в Парк Лейн спря пътнически екипаж с герб на вратичката. На задното седалище се виждаше недоволно женско същество, със зелен воал и наредени една до друга буклички, а на капрата седеше едър човек с вид на доверено лице. Това беше екипажът на нашата мис Кроли, която се връщаше от Хантс. Прозорците на екипажа бяха затворени; охраненото куче от испанска порода, чиято глава и език обикновено се люлееха през един от тях, лежеше на полата на недоволното женско същество. Когато превозното средство спря, от него извадиха един голям кръгъл вързоп от шалове с помощта на няколко прислужници и на една млада дама, която придружаваше вързопа с дрехите. Този вързоп съдържаше мис Кроли, която беше отведена горе и положена в легло, а стаята бе затоплена като за болник. Изпратиха да повикат домашния й лекар и аптекаря. Те пристигнаха, посъветваха се, дадоха нарежданията си и изчезнаха. Младата компаньонка на мис Кроли Влезе, когато посещението им се свърши, за да получи нарежданията им, и даде на болната лекарствата, предписани от тези видни мъже.

На другия ден кавалерийският капитан Кроли пристигна с коня си от казармата в Найтсбридж. Черният му военен кон удряше копита в сламата пред вратата на болната му леля. Той разпитваше с нежна загриженост за обичната си роднина. Изглежда, че съществуваха доста основания за безпокойство. Той завари прислужницата на мис Кроли (недоволното женско същество) необикновено сърдита и отчаяна; а мис Бригс, нейната dame de compagnie , седеше самичка в приемната, обляна в сълзи. Тя се беше върнала бързо вкъщи, след като бе научила за болестта на любимата си приятелка. Тъй желаела да отърчи до постелята й, тази постеля, която тя, Бригс, в дни на болест така често беше оправяла. Отказали й да влезе в стаята на мис Кроли. Една непозната й давала лекарствата — една непозната от провинцията, — някаква си омразна мис… Сълзи задавиха гърлото на пренебрегнатата dame de compagnie и, тя зарови погазените си чувства и клетия си червен нос в носната си кърпичка.