Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 79

— Мила моя, вие сте една превъзходна trouvaille — казваше й мис Кроли. — Бих желала да можехте да дойдете с мен в Лондон, само че от вас не мога да направя такъв прицел на подигравките си, както върша това с клетата Бригс — не, не, хитро същество такова; вие сте прекалено умна за такова нещо — нали, Фъркин?

Мисис Фъркин, която вчесваше съвсем малките остатъци от коса по главата на мис Кроли, вдигна лице нагоре и каза с най-убийствения сарказъм:

— Наистина смятам, че госпожицата е много умна.

Работата е там, че мисис Фъркин притежаваше тази естествена завистливост, която е един от най-главните принципи на всяка честна жена.

След като отблъсна сър Хъдлстън Фъдлстън, мис Кроли заповяда на Родън да я отвежда в залата за ядене всеки ден, а Беки да я следва с възглавницата — или пък Беки да я хваща под ръка, а Родън да носи възглавницата. «Трябва да сядаме заедно — казваше тя. — Ние тримата сме единствените християни в графството, любов моя» — в който случай трябва да се признае, че религиозното ниво в графството беше особено ниско.

Освен че бе толкова религиозна, мис Кроли беше, както вече казахме, ултралиберална във възгледите си и винаги намираше случай да ги изрази най-прямо и искрено.

— И какво е значението на потеклото, мила? — казваше тя на Ребека. — Погледнете брат ми Пит; погледнете Хъдлстънови, които обитават това място още от времето на Хенрих II; погледнете клетия Бют в пасторския дом; нима някой от тях е равен на вас по интелигентност и възпитание? Какво? Равен на вас ли? Та те не могат да се мерят и с милата бедна Бригс, компаньонката ми, или с Баулс моя лакей. Вие, любов моя, сте същински образец, истинска скъпоценност и не трябва да има някой, който да стои по-високо от вас; вие имате повече ум от половината графство; ако се съди според способностите, би трябвало да сте баронеса, не, не трябва да съществуват никакви баронеси — но никой не бива да е по-високостоящ от вас, и аз, любов моя, ви считам равна на мене във всяко отношение. И бихте ли сложили още малко въглища в огъня, миличка; я вземете тази моя рокля и я преправете — вие така добре умеете да вършите това.

Така тази стара филантропка я караше да й прави разни услуги, да се грижи за дрехите й и всяка вечер да я приспива с френски романи.

По онова време, както някои по-възрастни читатели може би си спомнят, светът на благородничеството бе хвърлен в състояние на доста голяма възбуда, поради две събития, които, както казват вестниците, можеха да дадат добра работа на проповедниците. Подпоручик Шафтън бе избягал с лейди Барбара Фитзърс, дъщеря и наследничка на граф Брюин; а бедният Виър Вейн, джентълмен, който до четиридесетата си година бе поддържал неопетнена репутация и бе изгледал безчислена челяд, внезапно и възмутително бе напуснал дома си заради мисис Ружмон, актрисата, която беше на шестдесет и пет години.