Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 59

Глава IX

Семеен портрет

Сър Пит Кроли беше философ със слабост към това, което се нарича живот в низините. Първата му женитба с дъщерята на благородния Бинки бе извършена под влияние на родителите му; и както често повтаряше на лейди Кроли докато бе жива, тя била такава отвратителна крамолница от високо потекло, че дявол да го вземело, ако след смъртта й се оженел за подобна ней. След като тя се помина, той спази обещанието си и избра за втора съпруга мис Роуз Доусън, дъщеря на мистър Джон Томас Доусън, железар от Мъдбъри. Колко щастлива беше Роуз при мисълта, че ще стане милейди Кроли!

Нека изброим в какви точки се изразяваше щастието й. Най-напред тя се отказа от Питър Бът, млад човек, който й беше предан и поради последвалото разочарование в любовта се отдаде на контрабанда, бракониерство и хиляди други лоши прояви. Сетне тя се скара, както в такива случаи е задължително, с всички свои приятелки я близки от младежките си години, които, разбира се, не можеха да правят посещения на милейди в Куинс Кроли — нито пък можа да намери в новото си обществено положение други хора, които да са готови да я приемат. Пък и кой ли можеше да стори това? Лорд Хъдълстън Фъдълстън имаше три дъщери, като всяка една от тях се надяваше да стане лейди Кроли. Семейството на сър Джайлс Уошпот се почувствува обидено, задето нито едно от момичетата им не бе предпочетено при женитбата, а останалите баронети на окръга се възмущаваха от недостойния брак на колегата им баронет. За простолюдието няма защо да говорим — нека го оставим да се възмущава анонимно.

Както заявяваше сър Пит, той не давал пет пари за всички тези хора. Имаше си своята хубавичка Роуз, а какво повече е нужно на човека, освен да си гледа удоволствието? Така че той се напиваше всяка вечер, понякога биеше хубавата си Роуз и я оставяше в Хампшир, когато отиваше в Лондон, без нито една-единствена приятелска душа в света. Дори и мисис Бют Кроли, жената на пастора, отказваше да общува с нея, защото, както самата тя казваше, не искала да се унижава да завързва приятелство с една занаятчийска дъщеря.