Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 144

Родън Кроли, от друга страна, какъвто си беше егоистичен и тромав, никога не проявяваше и най-малкото усилие да спечели лелините си адютантки, като им показваше напълно открито презрението си — веднъж дори накара Фъркин да му събуе ботушите — пращаше я на дъжда да му върши разни унизителни услуги — и ако понякога й даваше по някоя гвинея, вършеше го по такъв начин, сякаш й удряше плесница. И понеже леля му правеше Бригс прицелна точка на подигравките си, той следваше примера й и също й се надсмиваше, а шегите му бяха толкова деликатни, колкото и ритниците на коня му. Докато мисис Бют се съветваше с нея относно някои мъчнотии или в случаи, където трябваше да се прояви изисканост, възхищаваше се от поезията й и чрез хиляди прояви на доброта и учтивост показваше колко много цени Бригс. Ако правеше някой съвсем дребен подарък на Фъркин, тя го придружаваше с толкова ласкателства, че малкият подарък се превръщаше в злато в сърцето на признателната прислужница, която освен това очакваше някаква много голяма облага, която неминуемо трябваше да получи в деня, когато мисис Бют щеше да се сдобие с наследството.

Обръщаме почтително внимание на тези, които сега встъпват в живота, върху различното поведение на тези двама души. «Хвалете всекиго — казвам аз на такива хора. — Не бъдете придирчиви, а ласкайте хората право в лицето и зад гърба им, когато сте сигурни, че има някаква възможност да го научат. Никога не пропущайте случая да кажете добра дума. Също както Колингуд никога не виждал някое празно местенце в имението си, без да извади от джоба си жълъд и да го посади, така правете и вие с ласкателствата си в живота. Един жълъд не струва нищо; но от него може да израсне доста внушително дърво.»

Накъсо казано, когато работите вървяха добре за Родън Кроли, услужваха му сърдито и насила; а когато изпадна в немилост, никой не му помогна и не го съжали. Но когато мисис Бют взе командата в къщата на мис Кроли, тамошният гарнизон с възторг заработи под заповедите й, като очакваше всякакви облаги от обещанията й, от щедростта й и от любезните й думи.

Мисис Бют нито за миг не си позволи да смята, че той ще се почувствува сразен след едно поражение и че няма да направи по-нататъшни опити да си възвърне загубените позиции. Тя познаваше Ребека като умна и енергична жена и знаеше, че никога няма да се остави да падне без борба. Чувствуваше, че трябва да се подготви за тази борба и непрестанно да бъде нащрек срещу всякакво нападение и всякаква изненада.

Преди всичко, макар и да държеше града в своя власт, беше ли тя сигурна в най-главния му жител? Щеше ли самата мис Кроли да удържи положението; и не желаеше ли тайно отново да приеме изпъдения противник? Старата дама обичаше Родън и Ребека, която я забавляваше. Мисис Бют не искаше да скрива от себе си, че никой от нейните хора не беше в състояние да допринесе нещо за забавляването на свикналата с градския живот дама. «Зная, че пеенето на моите момичета, сравнено с това на онази омразна възпитателка, е непоносимо» — признаваше си искрено пасторската съпруга. Тя винаги заспиваше, когато Марта и Луиза пееха дуетите си. Дървеното колежанско възпитание на Джим и приказките на клетия мил Бют за конете и кучетата му я дразнеха. «Ако я заведа в пасторския дом, ти ще се ядоса на всички ни и ще побегне, зная, че ще го стори. И тогава може отново да попадне в лапите на онзи отвратителен Родън и да стане жертва на онази змия Шарп. Междувременно ясно ми е, че тя никак не е добре и поне за няколко седмици няма да може да се мръдне; а през това време трябва да измислим план, за да я защитим от хитростите на онези безпринципни хора.»